Как технологичният гигант Samsung избира парче на дебютанти като Royal Blood ли? А как да не гласуваш доверие на група, в която се кълне самият Джими Пейдж, и то още преди да им връчи наградата BRIT за най-добра група преди година
Как технологичният гигант Samsung избира парче на дебютанти като Royal Blood ли? А как да не гласуваш доверие на група, в която се кълне самият Джими Пейдж, и то още преди да им връчи наградата BRIT за най-добра група преди година

"И дайте някаква по-хубава музика, да може, като тече клипът в блока, домакинята да я чуе, да остави тигана, да се обърне и да изгледа рекламата, получавайки възможност да предпочете доброто ни предложение."
Наистина, за всеки малко по-страничен наблюдател нездравото влечение към загорелите ястия на българската домакиня сред маркетинг войнството би се сторило най-малкото странно. Противопожарната безопасност не е нещо, с което много хора се шегуват. Евентуална пъклена мотивация за подобен кухненски аудиосаботаж биха имали застрахователна компания или някой по стомашно-чревната част, но едва ли. Това, което ушевидно не харесва на рекламния зрител, е, че наред с останалите атрибути на рекламния градеж и музикалният саундтрак на поредната реклама често е криворазбран, омаловажаван или най-общо казано, зле усвояван. Пропускани са възможности за добра работа, за добър пример. Естествено, че има оправдания. Блусът на рекламната тръстика днес звучи все по-познато откъм музикалните банки, пълни с какво ли не. Защото е по-оправдано бюджетно.