Членството в ОИСР не е като в Европейския съюз или в НАТО. Ангажиментите и задълженията са далеч по-ограничени. Но е знак за икономически просперитет
Членството в ОИСР не е като в Европейския съюз или в НАТО. Ангажиментите и задълженията са далеч по-ограничени. Но е знак за икономически просперитет

Наскоро гледах документален филм за амбицията на САЩ да изпратят човек на Луната. Интервюираха хора по улицата дали подкрепят идеята. Всички бяха твърдо "за". Разходите за космически изследвания достигнаха 4,5% от БВП, но това, изглежда, не смущаваше никого. В крайна сметка на 21 юли 1969 г. пред погледа на 500 млн. телевизионни зрители Нийл Армстронг стъпи на Луната.
Година-две след вероятно най-голямата глобална еуфория интервютата по американските улици звучаха различно. Преобладаващото мнение беше: защо ги пращаме тия на Луната и защо пилеем пари за грандомански проекти вместо за нещо полезно.
Американците качват общо 12 души на Луната и до днес са единствената страна, която е пращала хора там. На 14 декември 1972 г. до Луната отива Юджийн Сърнан. До ден днешен той остава последният човек, някога стъпвал на нейната повърхност. Цялата американска лунна история продължава малко повече от 3 години.
Напоследък пак се заговори за полети до Луната. Този път идеята е полетите да се финансират частно и да возят туристи.