Преброяване на добрите консуматори
100% памук. Произведено в Камбоджа от Бенли, деветгодишен. Той става в 5:00 часа всяка сутрин, за да стигне до шивашката фабрика, в която работи. Ще бъде тъмно, когато пристигне, и тъмно, когато си тръгне. Облича се леко, защото температурата в прашното помещение достига 30 градуса. Ще направи по-малко от един долар за един прекаран в бавно задушаване ден. Защитната маска струва на компанията десет цента. Етикетът не разказва цялата история
Това беше един от текстовете, които миналата година агенция Rethink, Торонто, отпечата на дългите етикети на колекция дрехи за кампанията на канадската НПО Fair Trade Network с цел да привлече вниманието към хората, работещи в нездравословни условия. Заради суровия подход и мисията на организацията да отдели приходите от продажби за семействата на пострадали и подобряване на работните условия отзивите стигнаха до този, че времето, в което харчим за злоупотребяващи със служителите или изобщо с планетата брандове, е отминало. Но въпреки че историите на поредните ни нови дрехи едва ли са леки за носене, покупката на колко от тях сме се опитали да предотвратим поради емоционална съпричастност към работещите деца в Камбоджа или Сиера Леоне, или Бангладеш? И с каква страст следваме етичните консуматори, които говорят за вселенската хармония и сока от пшенични кълнове? Колко симпатичен ще ви стане авторът, ако тук добави, че маратонките му Nike стоят нови, защото предпочита средствата за бягане на племето тараумара?
