Може и да се случи. Някога
Може и да се случи. Някога

Нацията може и да се вълнува кого ще си избере за глава на държавата, но съкооператорите на моя стар приятел Иванов имат по-голям дерт. Те, горките, от сума време насам не са в състояние да гласуват за домоуправител, понеже никой не ще да поеме тежката отговорност. На последното събрание нямало кворум, дошли само трима съседи. Предпоследното пък за малко да приключи с бой, след като и петимата номинирани си направили отвод с възмутени възгласи: "Искате да ни натопите, така ли?!". Карали се, викали, крещели, грачили обиди едни срещу други. Самият Иванов също бил бесен, че тия негодници се изсулили, а нямало кой да смени една крушка във входа. Но и той, естествено, се дърпал да става домоуправител - нямало било как "с такива чушкопеци да се разбереш!".
Блокът на Иванов е от онези, високите, скроени от пълзящ кофраж през 70-те години на миналото столетие. Той може да се опише и с една-единствена дума - грозен, в краен случай с две - ужасяващо грозен.