Свръхамбициозните хора често успяват да достигнат до високи позиции, но рядко шефовете или подчинените им биха ги нарекли супермениджъри
Свръхамбициозните хора често успяват да достигнат до високи позиции, но рядко шефовете или подчинените им биха ги нарекли супермениджъри

Те вече не са екзотични фигури в икономиката в България, супершефове вече има във всички сектори. Първите се появиха десетина години след началото на прехода. Международните компании инвестираха значителни средства в култивиране на корпоративния начин на управление и резултатите не закъсняха. Младите частни компании се разраснаха достатъчно, за да се обърнат също така към добрите корпоративни практики на Запад. В началото на века за всички стана ясно, че основният начин за надвиване на конкуренцията ще бъде израстването на суперръководители, които да водят високомотивирани екипи. Първото поколение супершефове в България се учеха в движение от колегите си от Западна Европа и САЩ. Повечето от тях започнаха работа като продуктови мениджъри, търговци, счетоводители и други младши роли в навлизащите международни компании. След изтеглянето на екипите по откриване на представителствата ръководните роли плавно започнаха да преминават в ръцете на българи. Същите тези хора сега са изпълнителни директори в големите компании в България. В българския частен сектор се случи нещо различно.