Ще успеят ли да ни наложат нови стандарти и нови правила?
Ще успеят ли да ни наложат нови стандарти и нови правила?

Избирането на френския президент Макрон бе посрещнато радушно от радетелите на обединена и дори федерализирана Европа. Няколко месеца по-късно изгледите за паневропейски ентусиазъм обаче стават все по-несигурни. Обиколката на Макрон в Източна Европа протече в минорен тон. И доведе до още по-минорни резултати, като в крайна сметка може да се окаже и контрапродуктивна - засилвайки евроскептицизма в този край на континента.
Едно от предизборните обещания на президента Макрон и отколешна болка на френски и немски синдикати беше да се намали мобилността на работната ръка в рамките на ЕС. Предлогът е, че мобилни работници от Източна Европа вземат работните места на хората от Западна Европа. Най-често цитираният казус е този на тираджиите - няколко десетки хиляди български, румънски, полски, словашки шофьори кръстосват Стария континент надлъж и нашир, като често с по-добри умения и по-конкурентно заплащане вземат този бизнес от ръцете на западните си колеги. Собствениците на международни логистични компании са като цяло доволни - огромна част от операциите се осъществяват от техни клонове и дъщерни фирми в Източна Европа, което увеличава печалбите им. Недоволни обаче са френските и други западни синдикати, които са обещавали на своите членове, че каквото и да става, техните работни места и заплати са гарантирани...
Президентът Макрон под натиск от синдикатите тръгна на икономически "кръстоносен поход" на изток под пропагандния слоган "равно заплащане за еднакъв труд" и със сложна плетеница от предложения за европейско законодателство в областта на командировките. Няма смисъл да минаваме по буквите и запетайките на предложенията, тъй като те със сигурност ще бъдат променени във всеки един сценарий за бъдещите действия на френския президент. Духът обаче е ясен - намаляване на мобилността на източноевропейските работници, така че те да не могат да използват заплащането като конкурентно предимство срещу своите западни колеги.
Както видяхме и в България, цялата идея се продава на източноевропейците по съвсем друг начин - Макрон не обяснява, че ако един български тираджия не може да подбие заплатата на френския си конкурент от 4500 евро на 2500 евро, то френската логистична компания няма никакъв стимул да прави дъщерно дружество в България и да го взема на работа - съответно българинът ще остане без работа. Макрон обещава, че за равен труд трябвало да се полага равна заплата - тате обеща да ми купи колело, ама друг път.
Между другото, ако мосюто е искрен, не е ли странно защо обиколката му не започна от парижките корпоративни офиси, тъй като не му ли е странно защо касиерките в "Сосиете Женерал" в България не вземат по 3 хил. евро, колкото техните колежки във Франция? На мен не ми е странно, но знам ли за него.
Съвсем скоро се очаква към източните провинции да запълзят западни кръстоносци под знамената на данъчно-осигурителната унификация. Идеята Брюксел да наложи еднакви или приблизително еднакви данъчни и осигурителни ставки във всички страни членки дори има далеч по-тежка политическа подкрепа - зад нея с цялата си мощ освен Франция застава открито и Германия.
От пропагандна гледна точка идеите за изравняване на данъчните ставки се предлагат далеч по-праволинейно - Франция и Германия откровено си казват, че други държави предлагат по-конкурентни данъчни условия за международния бизнес, което съответно намалява данъчните приходи в тяхната хазна и им създава проблем за солидарните системи. Изглежда и че опитът за данъчна хармонизация ще бъде далеч по-силов - големите ще се опитат да извият ръцете на малките, без да си дават зор да "излъжат" народите им да повярват в някакъв блян тип фата моргана (ох, колко е хубаво - падаш и умираш).
Що се отнася до реалния ефект от текущото положение на относително свободна данъчна конкуренция, той е абсолютно ясен - корпоративните данъци през последния половин век се намаляват устойчиво, тъй като международният бизнес и предприемачество търсят най-изгодните условия.
Вследствие на мащабно изследване учени от Института за данъчно законодателство и обществени финанси "Макс Планк" доказват, че конкурирайки се на международната сцена, различните държави се надпреварват да предлагат по-благоприятни условия за бизнеса и предприемачите, което логично сваля данъчните ставки на глобално ниво.
И двата "кръстоносни" похода на Франция и Германия срещу страните от Източна Европа може да завършат с катастрофални последици за Европейския съюз. За да ги разберем, трябва просто да се поставим в обувките на източноевропейци - което в нашия случай е пределно лесно.
Представете си как утре около хиляда български международни шофьори със завидно добри заплати губят работата си или се принуждават да заминат за постоянно в чужбина.
Представете си как и без това понамалелите преки чуждестранни инвестиции пресъхват поради рязко влошаване на данъчно-осигурителните режими у нас.
Представете си как огромна част от проспериращата ИT индустрия решава да се изнесе от България в съседни нам страни, тъй като разполагаемият доход на нейните служители се срине драстично поради повишените данъци.
Представете си как и без това закъсалата ни пенсионна система се продънва още по-тежко вследствие на намалената икономическа активност.
Представете си и как същият този сценарий се повтаря в Румъния, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия… Някъде тук съвсем "на нож" ще скочи и Ирландия, която е известна като най-добрия "рибар" на международни корпорации със смайващо гъвкавия си данъчен кодекс.
В края на краищата трудовата демобилизация и данъчната унификация ще засилят и без това набиращия скорост евроскептицизъм, създавайки изцяло нови общности с напълно рационални и лични аргументи, които пък от своя страна ще повлияят на националните правителства и политици. А оттам - и на Брюксел. Ако не чрез връщане на старите режими, то просто чрез разтурване на сегашния модел на Европейския съюз или пък на целия съюз.
Наистина ли това искате, г-н Макрон и г-жо Меркел? Защото само това може да постигнете.