Това е врагът. Така ни описаха пиара, когато за първи път чухме за него преди четвърт век. Бях студент във Факултета по журналистика на Софийския университет, а през 1989 г. специалност "пиар" все още нямаше. Бяхме млади, българската демокрация - също, за пазарната икономика да не говорим. Затова първият ни досег с непознатия дотогава Запад остана незабравим.
"Не забравяйте, това е врагът", казваха ни западните учебници и колегите, с които влизахме в контакт. "Пиарът работи за компаниите, вие - за публиката. Човекът от пиара ще иска да ви съблазни. Не се поддавайте, вие сте от другата страна на барикадата. Не следвайте неговите инициативи. Не публикувайте информацията му без щателна проверка. Най-добре въобще не я публикувайте. Въобще журналистиката е всичко онова, което пиарът не иска да ви даде."
Оттогава много неща се промениха и по света, и в България. И ако пиарът наистина е враг, то врагът печели битката. Нещо повече, барикадата постепенно изчезва - и враговете са сред нас.