Гледката на планината по чуден начин ги изпълваше със съзнание за собствената им значимост
Гледката на планината по чуден начин ги изпълваше със съзнание за собствената им значимост

Блокът беше висок двайсет етажа. И имаше десет входа. Приличаше на Великата китайска стена. Беше стар блок и времето беше оставило своя печат върху фасадата му.
Блокът гледаше към широката улица. Отсреща, през улицата, беше сладкарницата.
Двeте старчета живееха в първия и последния вход на блока. Всяка сутрин идваха тук, в сладкарницата. Така бяха свикнали. Сядаха на някоя слънчева маса и започваха да обсъждат протяжния ход на времето. То се беше смилило над тях. И двамата бяха над осемдесет.
Нямаха пари за скъпи поръчки. Вземаха си по един чай и започваха скъпернически да отпиват от него. Чаят трябваше да им стигне до обяд.
В одеянието на всеки личеше следа от бившето му величие. При Слави това беше шапката от кожа на самур. А при Миро - истинският английски вълнен шал.
От масичката им се виждаше планината. Гледката на планината по чуден начин ги изпълваше със съзнание за собствената им значимост.