„Продавате ли кафе?“
„Продавате ли кафе?“

Колата ги остави на подлеза за спирката на метрото. Бяха двама. Брадясал мъж на години със стара вълнена ушанка и младок с диви като на вълк очи. Старият мъж носеше куфарче с инструменти и тежък, разпран на няколко места по шевовете сак на рамото си.
Младокът каза:
- Аз ще ходя да видя какво е положението. Ти ще стоиш тук. Няма да мърдаш никъде.
Той залепи телефона на ухото си и изчезна по една от калните пътечки към блоковете.
Старият мъж се огледа. Наблизо имаше павилионче за цигари и алкохол. Той стовари куфарчето и тежкия сак на мократа маса отпред и отвори вратата.
- Продавате ли кафе?
- Затваряйте, че е студено - извика продавачката.
Мъжът се почуди какво да прави със сака и куфарчето с инструментите. Накрая ги остави на масата и влезе вътре, като внимателно затвори вратата.
- Едно кафе и една пещерска - каза той. Отвори вратата и надникна дали багажът му е отвън.