Няма литературен жанр, в който Стефан Цанев да не е пробвал таланта си - поезия, проза, драматургия, публицистика, есеистика. И това не е случайно - пътят му към литературата е необичаен. Роден на 7 август 1936 г., той завършва Математическата гимназия в Русе и журналистика в Софийския университет. Следва две години право и чак после учи пет години драматургия в Москва.
Няма литературен жанр, в който Стефан Цанев да не е пробвал таланта си - поезия, проза, драматургия, публицистика, есеистика. И това не е случайно - пътят му към литературата е необичаен. Роден на 7 август 1936 г., той завършва Математическата гимназия в Русе и журналистика в Софийския университет. Следва две години право и чак после учи пет години драматургия в Москва.

По коя тема или проблем на днешното ни общество е най-важно да има консенсус между поколенията, господин Цанев? И възможно ли е това?
- Все повече се убеждавам, че сериозните противоречия не са между поколенията, има различия между тях, разбира се, но големите противоречия са вътре в поколенията и са от друго естество. Навремето, преди половин век, написах едно стихотворение - бащата построява катедрала, идва синът и казва: "Колко грозна катедрала!", разрушава катедралата на баща си и построява нова. Идва бащата, качват се двамата на камбанарията. "Да, твоята катедрала е по-хубава!", казва бащата и блъсва сина си през прозореца на камбанарията. Нахвърлиха се тогава върху мен, обвиняваха ме, че провокирам война между поколенията, и макар че стихотворението се казваше "Балада за талантите", а не "Балада за поколенията", не можах да ги убедя, че става дума за война не между поколенията, а за война между талантите, че строителите биха могли да бъдат не баща и син, а двама братя и пак бездарният ще убие талантливия.