Първият ми съзнателен спомен за човек, носещ Rolex, е за Фернандо (Нандо) Парадо, един от 12-те оцелели след катастрофата на полет 571 на Уругвайските авиолинии в Андите на 13 октомври 1972 г. Освен да оцелее за 72 дни в изключително екстремни условия, минусови температури и след лавина, Нандо Парадо заедно с Роберто Канеса предприема 10-дневен преход през високите чилийски планини. Двамата търсят помощ за спасяването на останалите оцелели.
Спомням си много ясно телевизионното интервю, в което Нандо Парадо разказваше как единствено неговият Rolex не го е предал в тези дни на насилствено изгнание, че е бил единственият работещ часовник за всички оцелели и благодарение на него са засичали дните, прекарани в нечовешки условия. В съзнанието ми от години е запечатана фразата: "Щом една машина, направена от човек, може да остане в изправност, значи и самият човек трябва да има силата на волята да се справи с всяка трудност".
В годините, прекарани в писане за мода и начин на живот, неизменно си припомням тези слова, когато гледам рекламните лица, които от Rolex избират за посланици на бранда, и когато чета за алпинисти, пилоти, мореплаватели, дълбоководни гмуркачи и откриватели, носещи именно тези часовници.