На 30 при мама и татко
Напоследък се засилва тенденцията порасналите "деца" да не желаят да напуснат семейния рай и да поемат отговорност
Ако Хамлет беше наш съвременник, можеше да добави към своята прочута дилема още актуални питания. "Да бъда или да не бъда самостоятелен?", "Да остана ли "на топло" у дома, или да се вейна по широкия свят?" И макар днес светът да е по-достъпен отвсякога, той е също толкова негостоприемен. Затова вечните въпроси на младия Хамлет са твърде логични, пък нека кажем и емоционални. И когато един образован млад човек със самочувствие, амбиции и възможности се заседи твърде дълго в семейното гнездо при мама и татко, без дори да му хрумва да променя каквото и да било в своето житие и битие, идва най-простият въпрос - защо?
Защо все повече млади, интелигентни и можещи хора предпочитат сигурността и удобствата на вечното детство и не предприемат крачката, с която да стъпят в истинската реалност - онази без комфорта, с личните битки и скромно обзаведените квартири.
Ами защото е много удобно - това е един от простите отговори на въпроса.