СТОИЛКА АРСОВА е директор на дирекция "Национална картова схема". Има над 15 години опит в банковия сектор в областта на електронните и картовите разплащания.
СТОИЛКА АРСОВА е директор на дирекция "Национална картова схема". Има над 15 години опит в банковия сектор в областта на електронните и картовите разплащания.

Госпожо Арсова, защо Bcard?
   - Bcard е новият бранд платежна карта на програмата "Национална картова схема" в България. Предстои логото Bcard да се види на много от банковите и други карти. Става дума за навлизащ български независим вид карти, алтернатива на чуждестранните. Ако си спомняте старата карта БОРИКА, това е нейно подобрение, но с надградена технология. Навремето тя беше замислена като една обща карта, която да покрива нуждите на българина, и се приемаше навсякъде в България. Но постепенно изчезна. И днес се стигна до това 99,9% от картите за разплащане на банките у нас да са съгласно правила и политики, създадени в чужбина.
През 2014 г. беше направено проучване дали в страната ни има място и необходимост за позициониране на национална картова схема. Всички институции се обединиха, че отговорът е "да", и това ще доведе до огромно спестяване за пазара. Така се стигна до появата на Bcard.
Днес я предлагаме на всички банки в страната. Една от тях вече я издава за своите клиенти. До края на годината очакваме да се включат и още. Bcard е много по-нискорисков продукт, по-евтин и по-лесно се адаптира към локалните нужди. Тя е и по-сигурна. В нея няма да има данни върху магнитната лента, които да бъдат откраднати или сканирани. Всички данни ще бъдат върху чипа.
Извън банките Bcard може също да проникне много по-лесно в местата, където в момента доминира кешът. Пример са ваучерите за храна, където над 300 млн. лв. годишно в България се оперират на хартия. Заместването им с един електронен инструмент на Bcard ще донесе множество ползи. Други сектори, по които работим, са транспортът, вендинг машините и изобщо микроплащанията. Да се плащат електронно малки суми, като 60 стотинки за кафе от машина, е нещо, което все още не е навлязло в България, а отдавна се прави в чужбина.

- Колко време и усилия отне разработването на Bcard?
- Програмата "Национална картова схема" е под шапката на БОРИКА и бе създадена по инициатива на регулатора БНБ. Банките се обединиха около идеята да стартира проектът и това се случи през 2015 г. Оперативно получихме разрешение през 2016 г. До началото на 2018 г. банките отвориха банкоматите и ПОС терминалите за използването на Bcard. Зареждането на технологията на Bcard се осъществява централизирано от Националната картова схема, като това се отнася както за банките, обслужвани оперативно от БОРИКА, така и за банките, участници в националната схема, извън системата БОРИКА и ще използват Bcard. От своя страна Националната картова схема функционира отделно и независимо от оператора на БОРИКА с директни линии на репортуване към съвета на директорите на БОРИКА АД. Това е и по европейския регламент за обменните такси. Съгласно правилника за управление на Схемата всяко едно решение, което предлагаме, се взема от съвета на директорите, като в повечето случаи се съгласува с целия пазар.

- Кои са европейските държави с високоефективни национални картови схеми и какви ценни уроци може да научим от тях?
- Отличник е Дания, защото там има най-много платежни трансакции на глава от населението. Човек годишно плаща средно 330 пъти безкасово на ПОС терминал. За България статистиката е 13 пъти. Други успешно развиващи се национални схеми, с които сме в пряко сътрудничество, са френската, португалската, германската, белгийската, италианската, испанската, норвежката и др.
Член сме на Европейската асоциация за картови разплащания, където членуват 9 от най-големите схеми в Европа и 3 платежни асоциации. Участваме в работни групи, в които се пишат стандарти за технологии, които да се ползват с цел оперативна съвместимост, за да може картите на една схема да се приемат на терминалите на друга схема, в чужбина. Българската е най-новата схема в Европа и имаме много да наваксваме.
Развиваме Bcard така, че до началото на следващата година да бъде приложима и за безконтактни плащания - в момента все още не е. В плана ни за 2019 г. е включено и да работим за развитие на незабавни плащания (Instant payment) и електронно разплащане чрез телефона, без банкова карта. Това е световната тенденция. Става възможно чрез мобилен портфейл, при който чрез Bluetooth или QR код с телефона се отива на терминал и се прави плащане - от личната сметка в сметката на търговеца. Така се спестяват разходи - за самата пластика и др. Моментните разплащания имат предимството, че стават много бързо. Те навлизат в сектори, които не са толкова популярни за е-разплащане, като микроплащанията.

- Колко бързо смятате, че ще бъде приета картата у нас?
- В преговори сме до края на 2019 г. всички банки да планират издаването є. Успоредно с това миналата година стартирахме и с изцяло ново предложение за пазара, така наречените карти Bcard в ограничена мрежа, които са приложими за електронни ваучери, предплатени карти за селектирано приемане на съществуващите ПОС терминали в страната, там, където издателят има сключен договор с търговец. Издателите може да бъдат и небанкови институции, лицензирани от Националната картова схема. Това са нефинансови трансакции. Те са проектирани по друг начин. Но банките като участници в "Национална картова схема" се съгласиха да предоставят за ползване своята терминална инфраструктура за този тип трансакции.
По тази технология през декември миналата година бе издадена и първата карта Bcard за бензин. Самият издател има договор с бензиностанции и с работодатели, които предоставят на служителите си определени финансови лимити за зареждане с бензин. В момента водим преговори с още четири потенциални издателя в различни сектори.
Също така изследваме бизнес казуса на малките трансакции като тези на кафемашините, при които трябва добавяне на приставка за четец за карта или мобилен телефон на базата на NFC* технология.
На българските стартъп и финтек фирми даваме възможност да навлязат в един бизнес на електронизиране на кеш плащанията. Тази възможност може много бързо да използват още сега.

- Как осигурявате международния достъп на Bcard?
- Ще дефинираме два продукта - чисто национален, а после и приложим в чужбина. Съгласно регламента на ЕС, ако участниците в една национална схема поискат съвместяване с бранда на друга схема, или т.нар. кобадж, нито една от схемите няма право да откаже влизане в такова сътрудничество. В момента сме в контакт с четири-пет международни картови схеми за условия за съчетаване на Bcard и друга марка. Това на практика ще бъдат две карти в едно. 90% от трансакциите на българите са изцяло в България, около 10% - в чужбина. 7% са в интернет. Нашите условия, които поставяме - кобадж картата в България да се ползва по ценовата политика на Bcard, а в чужбина - по тази на нашия партньор от съответната международна картова схема.

- Какви дългосрочни цели си поставяте в "Национална картова схема"?
- Имаме 5-годишен план. Нашата дългосрочна цел е една-единствена - борбата с кеша и хартията в България. И оттук нататък всички технологии, които може да бъдат въведени на пазара бързо, евтино, според локалните нужди и независимо.    

* Near Field Communication - технология с приближаване на телефона за извършване на действие.