Градските хора предпочитат сами да си направят зимнината, дори да им излиза по-скъпо от индустриално произведената
Градските хора предпочитат сами да си направят зимнината, дори да им излиза по-скъпо от индустриално произведената

Искрено и лютенично
Помня как според прабаба ми зимата можеше спокойно да идва още в края на септември. Спокойна беше, че ще оцелеем - както те, старите, така и ние в града. Стига мазето да е пълно. Прадядо беше направил рафтове от орех, на които редеше буркани, големи буркани, бурканчета, бурканища.
Помня още и как подрънкваха тези буркани в багажника на колата на баща ми, когато се прибирахме в София. И как имаше лека подигравка в погледите на съседите, докато пренасяхме консервирани домати, лютеници, компоти, туршии до столичния си апартамент. "Селяни, това го има в магазина, защо е нужно да се мъкне?" За баба това беше въпрос на оцеляване, за родителите ми вероятно е било и помощ, и традиция.
На рафтовете в супера имаше още по-дълги редици от тези в мазето на прабаба и софийското население посягаше към тях. Всички видове зимнини и идеята, че всичко може да се купи, се предлагаха с шарени етикети и красиви капачки.