ШАНДОР ЧАНИ е председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ОТП, която е собственик на Банка ДСК от 2003 г.
ШАНДОР ЧАНИ е председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ОТП, която е собственик на Банка ДСК от 2003 г.

- Господин Чани, според последните данни на БНБ след придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк Банка ДСК ще се превърне в най-голямата банка в България по размер на активите (общо 19,4 млрд. лв.), изпреварвайки УниКредит Булбанк (19,2 млрд. лв.). Как това ще повлияе на визията ви за управление и развитие на банката?
- Да, всъщност разликата ще бъде съвсем малка и се изразява в едва няколко десети от процента. На всеки един пазар, на който присъстваме, ние винаги сме се стремили към лидерска позиция. В същото време обаче не размерът е най-важното нещо в нашата визия и политика на управление. Основният приоритет за нас винаги е бил и ще остане високата ефективност и качеството на управляваните активи. Това е нещо, за което бяхме особено бдителни при дю дилиджънса, който изготвихме преди покупката на Сосиете Женерал Експресбанк. И той показа, че процесите в банката, която придобихме, са били на много високо ниво. Другият голям плюс за нас е, че освен изключителните професионалисти, с които разполагаме в момента в Банка ДСК, в Експресбанк намираме много способни мениджъри, които със сигурност ще помогнат за развитието на новата обединена финансова институция. Затова и решихме в новия управителен съвет половината членове да са от Банка ДСК, а другата половина ще са от Експресбанк. Това със сигурност ще ни помогне да заемем дори още по-добра позиция на пазара отпреди. Така ще можем да предложим по-добри и по-изгодни продукти. Важен за близкото бъдеще е фокусът ни върху дигитализацията на услугите, като в тази връзка сме подготвили серия от нови продукти, които скоро ще можем да представим и на българския пазар.


- Как дигитализацията променя банковия сектор?
- В картовите разплащания банките от групата на OTП вече имат много голям дял на проникване. Сега имаме над 18 млн. клиенти и много голяма част редовно използват картови продукти. Това е добре, но виждаме, че младото поколение все повече се обръща към мобилните услуги, дори и когато става дума за деликатна материя като финансите. Затова и насочваме значителна част от своите ресурси, за да разработваме подобни приложения и услуги. Твърдо вярвам, че бъдещето принадлежи на мобилните разплащания. В Унгария от 2017 г. работи дигиталният ни портфейл Simple, който представлява мобилно приложение, чрез което може да се извършват сигурни разплащания както в интернет, така и на ПОС терминал.

- Как подобни услуги ще се отразят на клиентите на двете банки?
- Бъдещето ще покаже, че те ще получат повече комфорт, като всички процедури ще бъдат улеснени и ускорени. Например в Унгария преди 3 години всички потребителски кредити се отпускаха единствено през физическите клонове. Сега около 20% от тях се одобряват чрез интернет банкирането. Така че растежът в тази посока е драматичен. Две са основните причини за това: от една страна, този начин на работа е много по-удобен и лесен, а от друга - младото поколение почти изцяло предпочита да използва единствено интернет приложенията за банкирането си.

- Пазарите очакват 2019 да бъде годината, в която лихвените нива по кредитите ще започнат да се повишават. Каква е вашата прогноза, като се има предвид, че Федералният резерв на САЩ обяви доста по-плавен ръст от предварително планирания?
- Да, първоначалните прогнози наистина сочеха за чувствителна промяна нагоре при лихвените нива. Последните данни и пазарни анализи за ръста на икономиката специално в Европа показват, че ако през тази година има повишение на лихвите, то със сигурност няма да бъде много голямо. Разбира се, за банките винаги е по-добре лихвите да бъдат по-високи и да генерират повече печалби, но истината е, че не очаквам да видим някакво голямо развитие и промяна в лихвените нива през 2019 година.

- Какви са прогнозите ви за развитие на капиталовите пазари и икономиката на Европа, ще има ли чувствителна корекция, или дори финансова криза тази година?
- Да, очаквам да има забавяне на икономическия ръст на европейските пазари, но не драматичен. И още повече това ще важи с по-голяма сила за западната част на Европа. Докато на Балканите и в Източна Европа вярвам, че ще продължим да виждаме стабилен растеж, по-голям от този на Запад, и през 2019 година.

- Кои са секторите от икономиката, които считате, че заслужават най-силно подкрепата на банковия сектор в момента?
- Преди всичко банките трябва да внимават да са консервативни пред това да подкрепят просто даден сектор. При корпоративното банкиране в България е много важно да работим добре с компаниите от селското стопанство, което е сред най-важните отрасли тук. Ще се концентрираме и върху туризма, а също и при проектното финансиране, което има добра история тук.

- Какви са плановете за развитие на Група OTП в региона на Източна Европа?
- Освен придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк купихме и банката на Сосиете Женерал в Албания, с което за първи път навлизаме на пазара в тази страна. Освен това придобихме Войводинска банка от Националната банка на Гърция, с което Банка OTП Сърбия става най-голямата банка в страната. Това също така е и най-голямата банкова сделка там. И освен това в момента изследваме словенския пазар, където има банки, които в бъдеще е твърде вероятно да бъдат продадени. Става дума за страна от нашия регион, в която има финансова стабилност, поради което имаме желание да присъстваме и там със значителен пазарен дял. Преди това през 2017 г. купихме и Сплитска банка в Хърватия, също от Сосиете Женерал, и нейните активи са вече напълно интегрирани в местната Банка OTП Хърватия. Имаме много голям опит в тази дейност, като през годините сме анализирали дейността на повече от 200 банки, преди да пристъпим към придобиване.

- Как възприемате възможността България да стане част от Еврозоната?
- За нас специално не мисля, че има голямо значение членството на страната в Еврозоната, тъй като България е сред страните с най-нисък валутен риск така или иначе. Тук години наред валутният курс е фиксиран, така че за нас много няма да се промени. Естествено, присъствието в Еврозоната ще означава повече стабилност и ние се радваме за България и искаме тя да бъде част от Еврозоната. От друга страна, през последните 15 години ние успяхме да работим много добре с местния регулатор БНБ и нямаме никакви притеснения, че ще изпълним по-високите изисквания, които се поставят пред банковия сектор.