ДЕЯН ЕНЕВ
ДЕЯН ЕНЕВ

Много остаря. Ако беше човек, сигурно щеше да е столетница. Чак козината є позеленя от старост. А жълто-зелените є очи побеляха.
По цял ден лежи до радиатора в дневната на една възглавница. Когато го види, че идва в кухненския бокс, става и отива до паничката си. Той є сипва, тя изяжда яденето и веднага забравя, че е яла. И пак иска. Затова той излиза от кухнята. Когато не го вижда наоколо, тя ляга на възглавничката до радиатора.
Колко далеч сега е времето, когато я докара в багажника на колата вкъщи. Беше я пъхнал в една кутия от обувки. Беше малко коте, на два-три месеца. Много щурееше, мяташе се по дивана, тогава и децата бяха малки и Зара, така я кръстиха, бързо се превърна в едно непредвидимо, вечно мятащо се насам-натам пламъче от радост.
Когато Зара стана на две години, решиха, че трябва да роди, и я закараха у едни познати в "Хаджи Димитър", които имаха котарак.