Днес екологичното образование разказва истории за провали и унищожение. А новото поколение има нужда от позитивни очаквания и стремежи
Днес екологичното образование разказва истории за провали и унищожение. А новото поколение има нужда от позитивни очаквания и стремежи

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4. клас, сподели, че "въглеродният двуокис е основният замърсител на въздуха" - абсолютно невярно, но широко използвано послание, целящо да създаде жизненонеобходимия на политиците образ на ултимативното зло, срещу което да се борят на всяка цена. Тогава внимателно изчетох целия урок по замърсяване на въздуха, за да открия, че е буквално изграден от полуистини и идеологически внушения.
Днес бруталното използване на наивността, масовите "климатични стачки" на младежите в Западна Европа и широката подкрепа сред най-младите за социалистически памфлети като Green New Deal на лявото крило на демократите в САЩ ясно показват колко далеч е стигнал процесът по промиване на мозъци, благозвучно наречен "екологично образование".
В България махалото прелетя от единия до другия екстремум особено бързо. В края на 80-те димящият комин беше символ на напредъка на народното стопанство, а екологичното ни образование се свеждаше до основи на екологията в най-тесен смисъл на думата.