Деян Енев
Деян Енев

В това ъгълче на света имаше едно малко царство. В едно от ъгълчетата на царството имаше водопад и кула, зидана от големи камъни. Пред кулата стоеше на пост войник. Вода войникът пиеше от водопада, а храна му спускаха с въже от кулата веднъж на ден.
Времето минаваше. Сезоните се сменяха, но войникът стоеше на своя пост. Това за него беше въпрос на чест.
Той добре помнеше мига, когато сам царят на малкото царство го доведе пред кулата и му нареди да стои тук на пост. Каза му, че това е много важно за тяхното малко царство.
Вратата на кулата зад гърба му винаги стоеше заключена. Тя беше дебела врата от дъбови греди, обкована отгоре с метални листове. С времето дървото посивя, а желязото почервеня, но понеже тази промяна ставаше пред очите на войника, той не си даваше сметка за нея.
Най-много по време на дългите часове му тежеше мълчанието. Но един ден войникът каза нещо на една птичка, която прехвърча близо до него, после се загледа в близкия мравуняк, който беше изникнал на метри от него, и също продума нещо на мравките, това му хареса и продължи да говори на буболечките, животните, птиците и растенията, които живееха около него.