Всеки иска да е като него, но никой не иска да плати цената да стане такъв
Всеки иска да е като него, но никой не иска да плати цената да стане такъв

- Кой стои в онази стая в дъното? - попитах аз в първия си работен ден.
- Изпълнителният директор - каза прекият ми ръководител и леко въздъхна.
- А защо има толкова хора отпред? - бях любопитен.
- Защото всеки предлага или иска нещо от него, постоянно се оплакват или смятат, че тяхната работа е най-важната тук. Никак не му е лесно.


Ситуацията е реална, а това е поредният работен ден на изпълнителния директор. Срещи с различни хора - ядосани, уплашени, готови да излъжат или склонни да съдействат. Обикновено всички искат или очакват нещо от него - внимание, готово решение, поемане на отговорност, съжаление. Прокрадват се преценки - как е облечен, дали се е наспал, закъсня ли за работа, когато иска ние да сме точни, или пък в какво настроение е. Витаят подмятания - каква заплата взима, каква кола кара, на кого е човек.
Всеки иска да е като него, но никой не иска да плати цената да стане такъв.