Витрувианският човек на Леонардо да Винчи. Художникът е в центъра на този текст заради представителността му в артистичния свят, от който всъщност очакваме най-голяма грижа към думите и образите
Витрувианският човек на Леонардо да Винчи. Художникът е в центъра на този текст заради представителността му в артистичния свят, от който всъщност очакваме най-голяма грижа към думите и образите

Тези дни присъствах на събитие на технологична компания, чиято цел беше тя да бъде представена като едно от най-добрите места за работа, разбира се. Информацията беше интересна и подкрепена с достатъчно любопитни за споделяне данни. В средата на презентацията си обаче един от мениджърите като че ли загуби фокус и произнесе следното изречение: "Искаме да наемаме кадърни хора и да им помагаме в тяхното изграждане като кадърни хора".
Намерението му вероятно беше да си спести разтягането на поредното корпоративно клише. Например, че "наред със социалните придобивки и гъвкавото работно време фирмата осигурява на хората си и съобразени с опита им допълнителни обучения". Само че в усилието си да прозвучи по-сбито и неформално мениджърът не просто откърши цвят от презентацията си. Употребата на "кадърен" два пъти в едно изречение прозвуча най-малкото безлично към ухажваната от много други работодатели група.
Тъй като голяма част от дебатите и убеждаването на този свят вече се случват в социалните мрежи, които изискват много бърз и чепат език, едва ли можем да очакваме по-различно развитие в публичното говорене (в истинския смисъл на публичност).