Мърморенето за младите
Ивайло Дичев: Поколението, което идва, не е по-лошо от нас. Напротив, по-адекватно е на съвременния ни свят
Няма поколение, което да не е посрещано с вайкане. В гръцката митология най-първите хора са златни, после дегенерират в сребърни, бронзови, железни. Още Хезиод оплаква упадъка на нравите и безгрижието на младите. И така до днес.
Да вземем поколението Z на родените след средата на 90-те. В какво го обвиняваме ние, старите?
Първо, смятаме ги за необразовани, дори глупави. Не могат да кажат наизуст едно стихотворение, по цял ден попипват мобилните си телефони и никога не сме сигурни дали са изцяло тук, когато им говорим. Второ, плаши ни тяхната незакотвеност. Дълбоко несигурни ни прави лекотата, с която тези млади хора са готови да емигрират. Назначаваш някого, обучаваш го и той/тя изведнъж обявява - заминавам. Накрая, не разбираме отношението им към семейството. За това поколение обвързването в женитба спира естествената им мобилност, раждането на деца пък за тях съвсем не прилича на онова, което е било за нас.
Да обсъдим тези упреци един по един.
