Край морето
Рейсът спря на площадчето пред манастира. Но манастирът беше затворен. Щяха да го отворят чак след два часа. Някои от туристите запалиха цигари, поразходиха се напред-назад, други дори пресякоха шосето и се качиха по отсрещния склон с маслиновите дръвчета.
По едно време един от тях съзря някаква пътечка, която лъкатушеше между храсталаците, опиращи до ниското зидче, опасало като гривна площадчето пред манастира.
Пътечката може би стигаше до морето.
Той не му мисли много и тръгна по нея.
Пътечката наистина го изведе долу до каменистия бряг.
Беше вече краят на сезона и нямаше жива душа. Само една самотна палатка се забелязваше на отсрещния хълм.
В близост до брега имаше малко кафене. Но стопаните явно се стягаха вече за зимата. Бяха прибрали масичките и столовете. Само една самотна масичка с два железни стола стърчеше на отъпканото пространство под голямото дърво.
- Все пак са помислили и за мен - каза си човекът, бръсна с ръка шумките по седалката на стола и се отпусна върху него.
