НАП ще засили контрола върху сделките между свързани лица
Питър Весел и Александър Стефанов от "Делойт България" за очакваните законодателни промени относно трансферното ценообразуване и възможностите за управление на данъчния риск
- Господин Весел, важно ли е трансферното ценообразуване за България и как темата се превърна в стратегически приоритет за НАП?
ПИТЪР ВЕСЕЛ: Трансферното ценообразуване (ТЦ, или т.нар. ценообразуване по сделки между свързани компании) е гореща тема в България и в останалата част от света. Има много дискусии в политически план относно укриването на данъци. Облагането на печалбите на многонационалните групи от предприятия е в центъра на вниманието. В България през последните две-три години данъчният контрол върху ценообразуването между свързани лица се удвоява. НАП също говори за разликата между очакваните и действителните данъчни приходи поради трансферни цени.
В тази обстановка българското правителство предложи нов закон: задължителна документация за трансферно ценообразуване. Законопроектът очаква одобрение в парламента. Това е ясен знак, че НАП ще засили още повече данъчния контрол върху сделките между свързани лица.
- Господин Стефанов, как трябва да се подготвят данъкоплатците за бъдещ данъчен контрол с акцент върху трансферното ценообразуване?
Александър Стефанов: Трябва да очакват повече въпроси в данъчните ревизии на ТЦ. Подготовката на документация за трансферно ценообразуване ще помогне на бизнеса да управлява риска от данъчни корекции на трансферните цени и да намали риска от лихви и санкции.
Изготвянето на документация следва да бъде приоритет при високорискови ситуации (загуби, управленски услуги и др.). Важно е и компанията да прецени дали има ресурси, за да подготви такава документация в срок.
- Освен изготвянето на документация за трансферното ценообразуване има ли други добри практики за управление на риска в тази област?
ПИТЪР ВЕСЕЛ: Време е да се помисли за въвеждане в България на т.нар. ПСЦ - предварителни споразумения за ценообразуване. ПСЦ са споразумения, които потвърждават прилаганата от данъкоплатеца политика за трансферното ценообразуване. Те са добра практика в световен мащаб и България е една от малкото страни в ЕС, които не са я въвели. Мисля, че това е пропусната възможност. Това дава на данъкоплатците и властите повече сигурност и предсказуемост. Въвеждането на предварителни споразумения за ценообразуване в България би било логично продължение на данъчните инициативи на международно и национално ниво.
- Ще има ли позитиви, ако въведем предварителни споразумения за ценообразуване?
Александър Стефанов: Освен правна сигурност и предвидимост предварителните споразумения за ценообразуване значително ще намалят риска от двойно данъчно облагане, тъй като заинтересованите страни са включени в процеса по издаване на ПСЦ и е постигнат синхронизиран поглед върху данъчното третиране на сделките със свързани лица.
Процедурата за предварителни споразумения за ценообразуване може да спести ресурси на данъкоплатците и администрацията в сравнение с ревизиите или обжалването. Издаването на ПСЦ ще направи последващите данъчни проверки по-ефективни, тъй като ще има повече налична информация за данъкоплатеца. ПСЦ допълнително ще подобрят условията за чуждестранни инвестиции и може да бъдат ключов фактор при избора на България като инвестиционна дестинация.
