Брадата му вече беше почнала да се проскубва. Светлите му очи бяха добили слюден блясък, сигурно имаше пердета и на двете. И как иначе - та той беше на деветдесет и три. Все още обичаше да приказва, особено за трудовашките години, когато са строили пътища и жп линии, за учителстването си, когато заради неблагонадеждния му произход започват да го лашкат от училище в училище и накрая го запращат да преподава в околийското градче, на трийсет километра от селото, в което живее. И трийсет години той хваща всяка сутрин рейса долу от шосето, а дотам са пет километра пеш, няма зима, няма лято. И още трийсет километра с рейса до околийското градче. Носел в джоба на балтона една отвертка - и вълци можело да изскочат, и подивели кучета имало, а и хора имало всякакви.
И така.
Един ден в къщата дойде внукът със семейството си. Отдавна не бяха идвали. Тревата в двора беше стигнала до коляното.