Стандартът на живот в България е вече какъв ли не. И висок, и нисък, и неравномерно разпределен
Стандартът на живот в България е вече какъв ли не. И висок, и нисък, и неравномерно разпределен

Едно от неразградените в главите ни клишета от комунистическите години е идеята за България като една човешка длан и как по-голяма тя не ни е нужна. Тази картина е канцерогенна, разпространява се бързо и заразява умовете и поведението ни. Като всяко клише в нея има нещо вярно и нещо невярно. Вярното проправя път на невярното, което пък от своя страна нанася вредата.
Кое е вярното? България не е член на Г7, Г6, Г20 и дори не е член на ОИСР. По-малка е от Гърция или Румъния и е 106. по територия в света. Вярно е и това, че "по-голяма ти не си ни нужна" - може би заявление, че нямаме санстефански претенции към комшиите, и това, че благоденствието не зависи от размера, а от други неща, например образование, демокрация, чиста публична сфера, свободни медии и други неща.
Къде е вредата? Първо в миниатюризирането на България и превръщането на териториалния минимализъм в някаква потискаща скромност.