Пластмасата си тръгва от масата
Пластмасата си тръгва от масата

Когато преди няколко години обяснявахме какво представляват отпадъците в морската среда в офиса на The Coca-Cola Company в Лондон и прогнозирахме, че скоро пластмасите ще се превърнат в "новото глобално затопляне", ни посрещнаха с доста скептични коментари. Никой в големия бизнес не искаше да повярва, че вероятно най-полезният материал, създаден от човека, може да стане обект на такова брутално очерняне, камо ли пък да се стигне до регулаторни мерки срещу употребата му.
Фактите обаче са прости: мантрата за "кръгова икономика" е на власт, а Европа е безкрайно далеч от постигането є за който и да е материален поток. Голяма част от "рециклирането" на пластмаси се състои в товаренето им на кораби за Индонезия, където те образуват гигантски бунища, които през реките стигат до океаните. На местните не им пука чак толкова - все пак голяма част от тях живеят от това. Обаче нежното сърце на европейския турист, платил луди пари да се наслади на "девствени" плажове, страда от "екологична скръб", а филмчетата с умиращи костенурки майсторски наливат масло в огъня.