Някогашните юноши бледни, пестящи от закуски за касетки, днес в голямата си част са добре печелещи професионалисти в ИT индустрията.
Някогашните юноши бледни, пестящи от закуски за касетки, днес в голямата си част са добре печелещи професионалисти в ИT индустрията.

Светлините изгасват, достолепните дори и в прегракването си възрастни костюмари до мен стават, ставам и аз, на крака е и цялата Зала 1, връщаща с бурни аплодисменти Майкъл Болтън на сцената. Той се връща, пуска отново шега за сметка на самия себе си (с каквито, приятна изненада, е пълен сетът му). Не изпълнява и двата си биса, а само Soul Provider, но пък публиката има за него нов тътен ръкопляскания. Поклон и… сбогом.
Така завърши последният засега лайв, над двадесети пореден в личната ми присъствена колекция само за тази година. До края на 2019 г. най-вероятно този брой ще се удвои. Минимум. А аз дори не ходя на концерти всяка седмица, понеже, нали, баща и съвестно трудещ се из ранобудните лабиринти на маркетинговата индустрия. Имам приятели, които го правят почти всеки ден. Един от тях дори няма търпение да вземе заплатата си всеки месец, за да купи в пакет поне десетина и да ги сподели в социалната мрежа подобно на доволен имотен колекционер.