- Рей Бредбъри разказва, че докато писал своя разказ „Езерото“, не само плакал, но и осъзнал, че най-накрая има добра история. Вие кога разбрахте, че ви бива в писането?
– Още не съм убедена, че умея да докосвам думите с добро и щедрост, както те ме докосват. Всеки път, когато сядам да пиша, си задавам въпроса дали това, което съм направила, е достойно да остане. За мен мерилото е, когато посред лято настръхна или без причина изпитвам радост. То е подсъзнателно усещане, че написаното наистина е заслужило свободата си и има право да живее извън компютъра.

– Кое е най-важното, за да успее един писател – талант, упоритост или късмет?
– Всеки разбира таланта по различен начин. За мен е по-скоро отклонение от нормата, страдание, отколкото дар, но е щастливо страдание, защото, когато пишеш, забравяш къде си, кой си, непреодолимите препятствия се разпадат и е толкова хубаво. Животът е пълен с пропасти – да не кажа с унижения, – които са част от часовете и минутите ни.