Децата на Бай Ганьо
Няма нищо лошо в това, че мрънкаме, умеем да сe помолим и не смятаме работата за смисъла на живота си
БРИТАНСКОТО ПОСОЛСТВО в София се намира на хубавата централна софийска улица "Московска". Парадният му вход гледа към малка градинка зад някогашния царски дворец. Простосмъртен български гражданин обаче не може да мине през него. Той има право да влезе само през задния вход, откъм бул. "Дондуков". Там зиме и лете от ранни зори се извиват дълги опашки на кандидати за визи. Унизителната гледка ме е гневяла години наред, защото я виждах директно от прозореца на предишното си жилище. Аз не съм националист, но и най-големият космополит
би запял патриотични песни при вида на явната дискриминация. Не може така, казвах си, британците - през парадния вход, българите - през задния. Като ми станеше прекалено унизително, махвах с ръка и включвах в действие типичните български здрави инстинкти за оцеляване, според които на нас всичко ни е наред, другите са ни криви: "Какво да ги правиш, не могат да се отърват от комплекса на загнилата световна империя.