Какво крие Румяна Желева зад стила "Перла"

СТРАННО, българският
външен министър, екскандидат за
еврокомисар и университетски преподавател
по „Връзки с обществеността” Румяна
Желева в лично писмо до премиера Бойко
Борисов си призна, че за 3 месеца не е
направила нищо, за да спре дискредитацията
си. А пък той я остави външен министър.

Безстрастният преглед
на събитията през последните 3
месеца показва, че Румяна Желева
съзнателно, целенасочено и неотклонно
сама се тикаше в скандала. Вместо да
използва

поне един ход от
кризисния пиар, тя не даде ясен отговор
на нито един от компроматите,
разпространявани за нея, предизвиквайки
нови и нови въпроси. Като че нарочно
остави да се търкаля „дискредитацията”,
за да изглежда, че е жертва на политическите
противници, които й пречат да покаже
колко е подготвена да поеме международното
сътрудничество и хуманитарната помощ.

Днес Румяна Желева вече
не е българският претендент за еврокомисар.
Сама помоли премиерът Бойко Борисов да
оттегли кандидатурата й. В писмото си
тя посочи, че 3 месеца - от номинирането
й, срещу нея е имало кампания, целяща
пълното й дискредитиране. Оттегля се
обаче доволна, че правните отдели на
Европейската комисия и Европейския
парламент са опровергали тежките
обвинения срещу нея и приема за заслужено
оневиняването на личността си.

Не е почтено да се бие
падналият, но Румяна Желева не е съвсем
паднала – продължава да е външен
министър. Пък и е поучително за всеки
мениджър да види докъде може да се докара
всеки, който пренебрегва

първото правило в
криза – управлявай кризата! Да
припомним какво се случи през 3-те месеца,
от които се оплаква екскандидатката за
комисар. През ноември и половината
декември Желева безхаберно остави да
се търкалят слухове за съпруга й.
Европейски медии и европейски депутати
питаха дали е вярно, че той е свързан с
мафията, но Желева не се засегна нито
като съпруга, нито като български външен
министър и кандидат-комисар - отминаваше
ги с високомерно мълчание. В средата на
декември лидерът на зелените в Европейския
парламент в пряк текст заяви, че на
изслушването ще зададат въпроси за
Желев и за самата Желева – дали е подала
декларация с невярно съдържание за
конфликт на интереси. Вместо да направи
изявление, да разпространи прессъобщение,
да покаже документи и ясно да отговори,
българската първа дипломатка реагира
в стил „Перла”. Като

безпомощна женичка
се оплакваше, че за първи път се
сблъсква с толкоз злоба и ненавист,
лигаво разказваше, че мъжът й мие чинии,
пече чушки и пътува с трамвай, значи не
може да е мафиот. За евентуалния свой
конфликт на интереси и невярната
декларация не обясняваше нищо.

Този подход за управление
на очевидната криза изглежда толкова
безотговорен, че навежда на подозрения
за обмислена стратегия – може би планът
на госпожата е бил да остави всички
обяснения за самото изслушване. На 12
януари обаче се оказа, че Желева не е
подготвена дори елементарно да отиграе
атаките, за които евродепутатите са я
предупредили месец по-рано. Тя не отговори
смислено на първия въпрос за фирмата
си и с плитките си увъртания, обиждащи
интелигентността на аудиторията,
провокира да й го задават отново и
отново, държа се високомерно и си позволи
да наставлява евродепутатите какво
било важно да я питат. Сама направи
намеци по слуховете за съпруга си, сама
предизвика и грозния междубългарски
скандал, като обвини Антония Първанова
за компроматите. След безславния край
на изслушването се обля в сълзи, а шефове
на Европейската народна партия я
утешаваха. Бойко Борисов кавалерски
възкликна „На жени такива работи не се
правят!” Въобще, кризисен пиар в стил
латиноамериканска сапунка. (Писмото й
до премиера, че се оттегля, също прелива
от сълзи и оплаквания от всички.)

Възможно ли е Желева
да действа толкова непохватно? В
официалната й биография пише, че е доктор
по социология и университетски
преподавател по „Връзки с обществеността
и корпоративни комуникации”. Значи по
дефиниция трябва да е добра точно в това
– да предвиди и да парира всякакви
недоброжелателните въпроси, да покаже
себе си в най-добра светлина и

дори недостатъците
си да превърне в достойнства. Цялото
изясняване около фирмата й – притежавала
ли я е, докато е била евродепутат и
трябвало ли е да я декларира, била ли й
е управител, има ли е фирмата дейност,
това позволено ли е по българското
законодателство и т.н., можеше да се
случи още през декември. Всички проверки
и тълкувания, които направиха българското
Министерство на правосъдието и юристите
в Брюксел през последната седмица,
можеха да бъдат осигурени още преди
сакралния 12 януари. Тогава всички
„преднамерени” (според Желева) членове
на изслушващата комисия щяха да бъдат
парирани окончателно и категорично.

Защо нищо подобно не
се случи? Може да има поне две обяснения:
Желева е в някакво умопомрачение или
съзнателно е предпочела да предизвика
скандал, вместо да отговаря на конкретни
въпроси, от които да се разбере дали е
подготвена за работата на еврокомисар.

Версията за
умопомрачението не издържа, освен
ако не става дума за някаква особена
болестна форма на опиянение от властта,
скоротечно развила се за няма и 6 месеца.
И допълнително подсилена от бацила на
убеждението, че всичко е междупартийна
договорка – ние няма да бламираме
вашите, вие не закачайте нашите. Значи
няма нужда да се полагат усилия, за да
се научи нещо по същество за ресора и
да се покаже поне малко креативност.

Версията за съзнателна
конфронтация изглежда по-достоверна
заради научната подготовка на Желева.
Нима някой може да подозира, че една
университетска преподавателка по
„Връзки с обществеността и корпоративни
комуникации” не знае как се прави
кризисен пиар? Ако това не знае, какво
ли знае? Не, тя вероятно обича сблъсъците.
На тази мисъл навеждат две случки от
краткото й битие на външен министър.
6-те й месеца на поста не се запомниха с
нищо друго, освен с отзоваването на
двама посланици и една визита в САЩ.
Около смяната на дипломатите в Анкара
и Вашингтон Желева нашумя в скандала с
президента Георги Първанов. Пренебрегвайки
процедурата на предварителни консултации,
вкара правителството, премиера, ГЕРБ и
присъдружните партии в междуинституционален
конфликт, довел до безумието да се говори
за импийчмънт на държавния глава. В САЩ
пък сякаш ходи, за да получи благословия
за атаките срещу бившите управляващи
– това беше акцентът в изказванията й
и на отиване, и на връщане, пропускайки
далеч по-важните въпроси за енергийните
проекти и отпадането на визите, които
уж трябваше да са в центъра. (Добре че
има и световни агенции, които цитираха
държавният секретар Хилари Клинтън да
казва, че визите ще отпаднат , когато
България изпълни необходимите стандарти.)
Изобщо, Желева очевидно обича да играе
в полето на противопоставянето, за да

прикрива пропуските
или неуспехите си. Ако планът й е бил
при изслушването за еврокомисар да
заложи на скандала, за да го използва,
от една страна, като алиби за неразкритата
своя компетентност, а от друга - за да
си осигури избора, превръщайки го във
въпрос на чест за десните, той не просто
бе неуспешен, но и нанесе огромна вреда
на България. И на самата нея. Макар че
Бойко Борисов я оставя на поста външен
министър, това е временно. Тя му създаде
проблем с имиджа и партньорите, което
значи, че е политически свършена.

Лош край за една от
амбициозните жени, които лидерът на
ГЕРБ лансира. Наистина на жени такива
работи не се правят – да им дадеш постове,
които не са за тях...