В България се случва нещо безпрецедентно или ако може да му се търси аналог, то той би бил само с времето непосредствено около 10 ноември 1989 година. И пак не би бил пълен, защото преди повече от 23 години народният гняв се отприщи след вътрешнопартиен преврат в БКП. А днес недоволните излязоха по улиците, защото надеждите им за демократичен живот бяха потъпкани от дълъг псевдопреход, в който победи тоталитарният морал и чалгата. Защото въпреки всички демократични механизми, фиксирани в законите ни под натиска на Европа, демокрацията в България е по-скоро фасадна. Пазарните отношения са силно изкривени и повече приличат на това, което на Запад наричат crony capitalism - шуробаджанашки капитализъм.
Случва се нещо като "10 ноември 2.0", рестарт на демокрацията такава, каквато би трябвало да бъде през 21. век. Българите най-накрая започнаха да я практикуват както пише в дебелите книги - със силен обществен натиск върху самозабравилите се политици.
Анализаторите са притеснени и често объркани в преценките си, защото нямат представа кои са тези хора, които дни наред упорито всяка вечер се събират на протест.