Няма нужда от много думи между дядовците и внуците - достатъчно е ей така да се хванат ръка за ръка
Няма нужда от много думи между дядовците и внуците - достатъчно е ей така да се хванат ръка за ръка

Проф. Пенков беше поставен пред изпитание. В България пристигнаха синът и снаха му с внучето, четиригодишния Джонатан. Снаха му беше американка, уверена жена, работеща на висока позиция в една международна корпорация. Синът му беше архитект. Те дойдоха в България да карат ски и решиха да оставят четиригодишния Джонатан при него за седмица.
Проблемът беше в това, че четиригодишният Джонатан не говореше български. Не знаеше нито думичка. В Щатите майка му и баща му бяха много заети, гледаше го жена и стана тъй, че Джонатан изобщо не научи езика на баща си и дядо си.
А проф. Пенков, големият хирург, знаеше руски и малко френски, а от английския единствено "хау ду ю ду".
- Тате, нали ще се оправиш? - попита го малко напрегнато синът му, докато се качваха с жена му във взетата под наем кола.
- Не бери грижа - потупа го по рамото проф. Пенков, поглеждайки изпод вежди Джонатан.