Последните няколко години Балканите привлякоха световното внимание към себе си след като Гърция съобщи, че не може повече да обслужва своя дълг и е изправена пред фалит. В момент, когато всички си мислеха, че последиците от американската финансова криза отминават, най-южната балканска страна изправи на нокти Европейския съюз и заплаши еврото от разпад. Ревизираните данни за гръцката икономика показаха напълно неустойчивите 145% държавен дълг от БВП на страната за 2010 г. Гърция беше принудена да поиска спасителна финансова помощ от ЕС и МВФ, за да избегне фалита и по-нататъчното разспространение на кризата в другите европейски държави. Оттук насетне тя изпадна в дълбока рецесия, като само за 2011 г. икономика се сви с почти 7%. Очакванията за 2012 г. са отново негативни – нов спад на икономиката от 4.7%. Сърбия също беше изправена на ръба на пропастта. Страната беше принудена да сключи няколко предпазни споразумения с МВФ, които да гарантират кредитни линии в полза на правителството. През 2011 г. икономическото състояние в страната се влоши, държавният дълг и бюджетен дефицит започнаха неконтролируемо да растат, което накара МВФ в началото на 2012 г. да заяви, че прекратява сключеното споразумение заради превишиване на договорените граници на разходите в държавния бюджет. Така през 2012 г. Сърбия беше изправена пред фалит – страната се оказа без необходимите средства за заплати и пенсии и започна отново да води преговори с МВФ за отпускане на спасителен кредит. Очаква се инфлацията в страната да надхвърли 10% в края на тази година, а бюджетният дефицит да достигне 6.2% от БВП. Румъния също премина през тежка криза. През 2010 г. МВФ отпусна на страната стабилизационен кредит от 20 млрд . евро, но поиска в замяна намаляване на заплатите на държавните служители с 25%, понижаване на пенсиите, увеличаване на данъци и редица други непопулярни мерки. През 2011 г. Румъния сключи ново, този път предпазно споразумение с ЕС и МВФ, в рамките на което 5 млрд. евро ще бъдат на разположение на Румъния при спешна нужда. Изненадващо за някои, България остана остров на финансова стабилност на Балканите. Натрупаният финансов излишък в годините на бурен икономически растеж се оказаха достатъчен буфер и предпазни споразумения или спасителни кредити от международни институции не бяха поискани. След като се сви с 5% през 2009 г., през 2010 г. и 2011 г. българската икономиката започна да се съживява и отбеляза икономически растеж, макар той да беше съответно едва 0,4% и 1,7% на годишна база. Вследствие на икономическата криза, структурата на икономиката ни се видоизмени – чуждестранните инвестиции и потребление спаднаха до минимални стойности, докато износът отбеляза рекордни количества. Раздвижването на икономиката ни се дължеше именно благодарение на експортно ориентираните отрасли, които през 2010 г. отбелязаха ръст от 32.9% спрямо предходната година, а през 2011 г. ръстът беше 30.2% спрямо 2010 г. През 2009 г. България отчете едно от най-ниските нива на държавен дълг в Европейския съюз – 14.7% от БВП на страната. Това е втори най-нисък дълг след този на Естония (7.2%). През юли 2011 г., за първи път от 5 години насам, рейтинговата агенция Мудис повиши кредитния рейтинг на България от Baa3 на Baa2 със стабилна перспектива. Като причини за това решение бяха изтъкнати стабилните публични финанси, устойчивостта на банковата система, започналият растеж на икономиката и плановете за реформи. С това повишение страната ни вече има най-високият кредитен рейтинг на Балканите. Останалата част на Европейския континент също премина през турбулентни времена. Ирландия и Португалия поискаха спасителна помощ от международните кредитори (ЕС и МВФ) след като страните бяха изправени на ръба на фалита. Островната държава получи достъп до 85 млрд. евро за да спаси банковия сектор, а южната страна договори 78 млрд. евро за спасяване на икономиката си. Големи икономики като Испания и Италия изправиха на нокти Брюксел и инвеститорите за пореден път след като изпитаха сериозни трудности при финансиране и изплащане на дълговете си. През 2012 г. Испания официално поиска 100 млрд. евро, за да рекапитализира банковия си сектор изправен пред фалит заради отпуснатите кредити в сриналия се строителен сектор. На другият полюс бяха страните, чиито икономики започнаха да се възстановяват и да показват растеж – Естония, Латвия, Литва, Полша. Германия пък отчете едни от най-силните си години – безработицата спадна до минимални нива, износът достигна рекордни стойности. Икономиката на страната порастна през 2010 и 2011 съответно с 4.2% и 3%.