- Господин Хампарцумян, как оценявате икономическата обстановка в страната? Считате ли, че икономиката ни навлиза в нов период на оживление или напротив – все още сме там, където бяхме преди година?

- Оживление все още няма, но все по-очевидни са сигналите, че най-тежките моменти на кризата са отминали. Ако не се появят сериозни външни шокове, няма вътрешни причини, поради които да имаме основания да смятаме, че кризата ще се задълбочава. По-скоро сме на изхода от кризата.

 

- Споделяте ли тезата, че спестовността на българина (депозитите доближават 40% от БВП) пречи на възстановяването?

- Не в никакъв случай. Всъщност спестовността на българина и на корпоративно ниво, и на ниво физически лица води до натрупване на капитал, който ще бъде използван в бъдещ период на растеж. Това в никакъв случай не е негативно. Напротив. Така се създава един буфер, който би ни предпазил при влошаване на ситуацията или използван за подпомагане на растежа в един по-оптимистичен период.

 

 

- Кои са основните пречки за бързото излизане от кризата?

- По-бавното излизане от кризата се дължи на структурни проблеми на българската икономика. Донякъде се дължи и на по-слабия интерес на чуждия капитал към държавата и общите дисбаланси и неефективности в икономиката, които биха се решили с по-решителни реформи.

 

- В кои сектори оживлението е по-осезателно и в кои – не толкова?

- Не бих определил някои сектори като по-добри от други. Европа и други части на света излязоха от кризата и навлизат в един по-добър период. Ако приемем, че там има ясни белези за възстановяване, то следва, че експортно ориентираните бизнеси са по-добре от останалите. Но има и компании, които стоят добре на българския пазар, и дори през кризата намериха ниши за продуктите си. Всички знаят за проблемите в недвижимите имоти и строителството, но дори и в тези сектори има компании, които са били по-консервативни и по-разумни по време на бума. Затова през кризата те се справиха добре и дори се разшириха.

 

- Готови ли са банките да подкрепят следващия период на икономически растеж?

- Със сигурност. Това е същността на нашия бизнес. Предполагам обаче, че не всички банки са готови по един и същ начин.

 

- Кои бяха най-болезнените уроци от кризата за сектора?

- Те са донякъде тривиални – че агресивното поемане на твърде много рискове води до създаването на потенциал за загуби в по-лоши икономически периоди. Което и се случи. Но не всички от сектора пострадаха по един и същ начин

 

- Считате ли, че грешките са вече преодолени и никога повече няма да се повторят във времето?

- Точно тези няма да се повторят със сигурност. Обикновено след всяка криза грешките, които са я предизвикали, не се повтарят. И заради новите регулации, и заради интуицията… Следващата криза определено ще бъде предизвикана от друг тип грешки, за които сега дори не подозираме.

 

- Означава ли това, че българинът може да се окаже един добър и желан инвеститор?

- Българинът никога няма да бъде един от големите инвеститори в света. Но ще натрупа капитал, който ще му позволи в обозримо бъдеще да инвестира или пък да се справи с евентуални шокове, които биха засегнали икономиката.

 

- Възвръща ли се апетитът на българските компании към инвестиции?

- Този апетит е все още е много плах.

 

- Скъпи или евтини са инвестициите у нас?

- Аз не бих задал така въпроса. Инвестиции се правят тогава, когато са необходими и когато има ясна идея как биха се изплатили и как биха допринесли за растежа на компанията. Така, че те струват толкова, колкото струват във всеки един момент. При един добър бизнес проект те винаги са достъпни като цена.

 

- Ще има ли следващ кредитен бум и ако „да” кога според вас ще се случи той?

- Пак няма да е този, на който бяхме свидетели през 2007-2008 г. Той ще се случи при по-устойчив растеж, когато сме по-оптимистични. Подозирам, че банките ще имат далеч по- агресивен подход към кредита, но в никакъв случай не толкова непредпазлив. Би трябвало нивата на БВП отпреди кризата да се достигнат догодина и евентуално 2013-2014 г., ако няма някакви външни шокове.

 

- Оптимист или песимист сте по отношение на икономическата обстановка в страната?

- По-скоро съм някъде между разкаял се оптимист и умерен песимист.

 

ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк от 2001. Наскоро той оглави УС на Асоциацията на банките в България. Член е на УС на Института за пазарна икономика, председател е на настоятелството на Софийския университет и член на настоятелствата на Висшето училище по застраховане и финанси и на City University of Seattle в България. Той е носител на Ордена на звездата на италианската солидарност и на титлата Комендаторе, връчена му от италианския президент Джорджо Наполитано през 2008 г. Хампарцумян е дипломиран инженер-химик и професионалният му опит е свързан с ръководни позиции в PriceWaterHouse Coopers и Earnst&Young. В периода 1999– 2001 г. той е заместник-министър на икономиката, а след това изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.