Изненадващо за някои, според изследване на Eurochambers – европейската асоциация на търговско-промишлените палати и най-представителната организация на бизнеса на Стария континент - България зае първо място в Европа по състояние на бизнес климата за 2012 г.. Изследването се базира на анкети сред членовете на асоциацията, които споделят очакванията си за развитието на техния бизнес. Промишленото производство в България достигна най-ниското си ниво през третото тримесечие на 2009 г., като отбеляза спад от 21.6% спрямо пика си през 2008 г. Преработващата промишленост е най-важната икономическа дейност на българската индустрия, която генерира над 70% от добавената стойност на промишлеността и около 15% от добавената стойност на икономиката като цяло. Двуцифреният й спад по време на кризисната 2009 г. беше основната причина за свиването на целия сектор на промишленото производство. През 2010 г. индустрията започна своето възстановяване (най-вече на експортно ориентираните отрасли), което беше и един от моторите на българската икономика, благодарение на който тя отбеляза макар и минимален растеж от 0.2%. Ръстът през първото тримесечие на 2011 г. достигна 8.4% спрямо дъното на кризата. Тенденцията на възстановяване на сектора е бавна и колеблива – през 2012 г. на месечна база промишленото производство отбелязва леко все още неустойчиво възстановяване (три месеца слаб растеж, спад през юни и малък растеж през юли – 0,4%). Очакванията са в края на годината секторът да приключи отново с растеж, но вероятно доста по-слаб в сравнение с този през 2011 г. Секторът на строителството отчете един от най-големите удари на кризата и потъна дълбоко през 2009 г. През 2010 г. строителството отбеляза три поредни тримесечия на спад, но скокът за последното тримесечие бе твърде висок (8.5%) и успя да изведе сектора на плюс за годината с ръст от 0.9%. През 2012 г. за първи път от началото на кризата бяха отчетени два поредни месеца на растеж в този сектор – март и април. През май т.г. промяна нямаше, докато през юни беше отчетен спад от 1,8%. През юли данните показват отново възстановяване от 1,5% спрямо предходния месец. Влошава се динамиката на сектор „Финансови и застрахователни дейности“. В ретроспекция въпреки икономическата и финансова криза този сектор отбеляза растеж от 1.2% през 2010 г., а за 2011 регистрира минимален спад (0.1%). Делът на сектора в БВП е 7% за 2011 г. (най-висок от 2006 г. насам). Интересно е да се отбележи, че от 2000 до 2007, та дори и в самата кризисна 2009г., секторът растеше с двуцифрени темпове. Един от малкото сектори с растеж за 2011 г., макар и не особено висок - 1.9%, е „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, (с 4.8% дял в БВП за 2011 г.). През 2012 г. този сектор за съжаление се представя колебливо и регистрира спад през първото тримесечие на 2012 г. - и на годишна, и на тримесечна база. Свиването на добавената му стойност на годишна база е със 7.2% по неизгладените и с 2.3% по изгладените данни, а на тримесечна база – с 1.9%. Подобно влошаване този сектор е имал и през второто тримесечие на миналата година, след което все пак е успял да се възстанови до растеж за годината като цяло. Очаква се, че подобно развитие ще има и през 2012 г. Аграрният сектор, който има дял от 4.8% в БВП за 2011 г., се сви през 2011 г. заради спадове през първото полугодие. От второто тримесечие на миналата година, до първото на 2012 г. (четири поредни тримесечия), се наблюдават ускоряващи растежи на тримесечна база. Въпреки спадът през второто тримесечие, годината се очертава добра по отношение на реколтата и това е основание да се очаква, че в края на 2012 г. селското стопанство ще приключи с растеж.