Coface България: Междуфирмената задлъжнялост е между 100 и 200 млрд. лв.

публикувано: 11/09/2012 - 14:15 | | коментирай сега
Coface България: Междуфирмената задлъжнялост е между 100 и 200 млрд. лв.

Междуфирмената задлъжнялост в момента е между 100 и 200 млрд. лева. Най-пострадалият сектор от нея е строителството заедно с химическата промишленост, по данни на Coface България, обявени днес.

Хранително-вкусовата промишленост може да се похвали, че най-бързо се изчиства от просрочените задължения. Според данните това е секторът, който обаче страда от най-много застрахователни измами. Един от начините за справяне с този проблем според Милена Виденова, управител на Coface България е именно ефективното управление на търговските вземания и застраховането на кредитния риск. „На него обаче у нас се гледа като на един иновативен продукт“, казва тя.

Производствата по несъстоятелност на български фирми са се увеличили за първото полугодие на годината спрямо 2011 г. Те все още обаче не отразяват реалното неплащане и просрочие на задълженията, защото процедурата е много бавна и отнема над година. Това обясни Виденова, като обяви, че Coface e намалила прогнозата си за ръст на БВП до края на годината до 0,5% от 1%, предвиждан по-рано.

„Предстои реалната оценка на кризата в Еврозоната и на това как тя ще се отрази на България. Търговските потоци реагират най-бързо на шокове от подобен род. Ние сме най-засегнати от това какво ще се случи в Гърция и как Италия и Испания ще се преструктурират. Важното е фирмите да вземат мерки за диверсификация на бизнеса си на много ранен етап. Интересно е да се наблюдава Турция. Там, където има висок ръст на раждаемостта, обикновено има и висок ръст на БВП. Такъв е случаят с нейната икономика“, смята Виденова.

От периода 1970 г. до 2012 г. се забелязва тенденцията, че сегашната криза, която беше предизвикана от ипотечни книжа и фалита на “Лемън Брадърс“ като ефект е много по-остра и много по-голяма, защото пикът от инцидентни неплащания е много по-висок. Той надхвърля 240 пункта. За разлика при петролната криза от 1970 г. този пункт стига до 150. „Това, което прави впечатление е, че цикълът между кризите се скъсява, а ефектите върху световния растеж са все по-големи“, каза още Виденова.

Коментари


Публикуването е достъпно само след вход с facebook акаунта ви.