Обясниха "Бермудския триъгълник на гълъбите"

публикувано: 31/01/2013 - 16:00 | | коментирай сега
Кадър: Би Би Си. Кадър: Би Би Си.

Мистерията, наричана "Бермудския триъгълник на прибиращите се у дома гълъби", най-сетне може би е намерила своето решение, пише Би Би Си. В продължение на години учените бяха объркани защо гълъбите, които са сред най-добрите навигатори в природата, се губят, когато са пуснати в небето от едно определено място в американския щат Ню Йорк. Ново изследване посочва, че странното поведение на птиците се дължи на факта, че те използват нискочестотни звуци, за да се ориентират накъде да летят. Проучването твърди, че те не могат да чуят необходимите шумове от тази конкретна локация.

Изследването е публикувано в списание за експериментална биология в САЩ. Негов автор е д-р Джонатан Хагстръм от американската Служба за геологически изследвания. Според него гълъбите се ориентират в обкръжаващата ги среда чрез уникални "акустични карти". Тези карти представляват своеобразен компас, изграден спрямо позицията на Слънцето или магнитното поле на Земята. Той е "инфразвукова карта" с изключително ниска честота, невъзможна за долавяне от слуха на човек. Произходът й е от океана. Вълните в дълбоките океански води си взаимодействат и създават звук в атмосферата на планетата ни. Тази енергия се долавя от птиците навсякъде по света, включително в центъра на континентите. Чрез нея те създават картата си, с която се ориентират от непознати места.

Д-р Хагстъм вярва, че когато се намират някъде, където не са били никога, гълъбите се вслушват в инфразвуковия сигнал от дома си и след това го използват, за да разберат накъде да летят, за да се завърнат там. Този инфразвук обаче може да бъде повлиян от промените на атмосферата. Изследователят твърди, че структурите на вятъра и температурата над хълма Джърси в щата Ню Йорк могат да бъдат такива, че нискочестостния звук над мястото да се променя към по-висока честота. Така, гълъбите не могат да използват уникалната звукова карта и се заблуждават.

Докторът посочва още, че теорията му с инфразвуковата карта може да обясни документирани в историята случаи, в които птици объркват маршрута си. Например куриозът през 1997 г., когато 60 000 гълъба над Ламанша губят курса си.

Загадката на изчезващите гълъби над щата Ню Йорк датира от 60-те години на миналия век. Тогава професор Бил Кийтън от университета "Корнел" опитва да разбере невероятната способност на птиците да намерят пътя си към дома от места, които по-рано не са посещавали. Той пуска в небето гълъби над щата Ню Йорк, но с изненада открива, че винаги, когато излетят от хълма Джърси близо до Итака, те се губят или се връщат обратно.

Коментари


Публикуването е достъпно само след вход с facebook акаунта ви.