В несигурни времена като днешните, когато светът се разпада и изгражда едновременно е утешително, че изкуството не търпи вакуум. То намира пролука – в порутено хале, в онлайн платформа, в човешки глас, който не иска да замълчи. И някой трябва да отвори вратата за него. Да запали лампата. Да намери публика, която още вярва. Именно тук се ражда фигурата на арт предприемача – между жеста в изкуството и Excel.

Тези хора са особени, избират да правят бизнес като хранят душата си, защото иначе просто не могат. Говорим с тях, за да чуем не само как успяват, но и защо не могат да спрат.

Арт предприемачите и културните мениджъри не правят само бизнес, те спасяват света – малко по малко, ден след ден. Съзряват със средата си, или въпреки нея – особено в България, където културата - последна в списъка с приоритети, живее на ръба, но отказва да бъде тиха. Те учат другите творци как да не се отказват – нито от мечтите, нито от пазара. В страна, в която няма устойчива политика за изкуствата, но има неподозирани възможности – във виртуалния свят, в традициите и в енергията на младите хора, които се връщат или остават – арт предприемачеството е видимо съпротивително действие.

Културните предприемачи не само оцеляват в кризисна епоха – те предлагат нови модели за нея.

Елисавета Якимова, заместник главен редактор на сп. Мениджър