В България възстановяването от кризата ще се усети чак през 2011 г.

публикувано: 14/03/2010 - 14:20 | | коментирай сега
В България възстановяването от кризата ще се усети чак през 2011 г.

Възстановяване от кризата може да се очаква след средата на 2010 г., но като цялостен ефект българската икономика ще го усети през 2011 г. Това е мнението на група водещи икономисти, обединени в групата Macro Watch по проект на институт "Отворено общество".

Правителството много бързо трябва да определи кои разходи са наистина необходими, заяви Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч”. Приходите в бюджета не са по-различни от миналогодишните, но разходите растат - само за януари с 24%. Разходите за заплати също имат ръст. Не виждаме някакво затягане на колана при всичките приказки за постната пица, коментира той. Реално тежестта на кризата досега е била понесена от частния сектор, който загуби над 160 хил. работни места. Време и общественият сектор да понесе малко от тежестта на кризата, смята икономистът.

Всички решения трябва да се пречупват през тази стратегическа цел – влизането в Еврозоната, каза Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие. Ползите от членството ни в еврозоната са рязко намаляване на лихвения процент, привличане на повече чуждестранни инвестиции, освобождаване на валутния резерв и използването му за резерв на "Сребърния фонд", което ще даде тласък на пенсионната реформа. Въпреки очакването за икономически растеж, който да надхвърли 1%, приходите в бюджета няма да нараснат. Тази година трябва да бъдат замразени пенсиите и заплатите в бюджетната сфера, както и да се откажем от идеите за намаляване на осигуровки и ДДС, каза той.

Според Георги Ангелов от „Отворено общество” на финансовите пазари намаляват рисковите премии за България и има възстановяване на доверието в банковия сектор. До голяма степен България следва процесите, които се случват в еЕврозоната само че с три до пет месеца закъснение. Ангелов също коментира, че за да запази стабилност, в момента бюджетът не може да си позволи никакви разходи. Ако през миналите години българската икономика наподобяваше по дисциплина и реформи естонската, напоследък тя все повече започва да прилича на гръцката. Ключови реформи като пенсионната и здравната бяха блокирани, бюджетът се разхлаби, правителството раздава или обещава да раздаде пари на всеки, който протестира, започва прехвърлянето на тежести върху частния сектор - например здравните осигуровки, неефективността в държавния сектор по-скоро се насърчава. Всичко това представлява рецепта за бедствие от гръцки тип, предупреди Ангелов.

Общото мнение на икономистите е, че България трябва да намали държавните разходи и да избягва дефицити, за да не попадне в негативна спирала като Гърция. Необходимо е да се продължат реформите в публичния сектор, включително пенсионна система, здравеопазване, администрация. Подобряването на бизнес средата също е належащо, за да се привлекат повече инвестиции. Допълнителни усилия трябва да се положат и за бързо влизане в ERM II.
Ако през миналите години българската икономика наподобяваше по дисциплина и реформи естонската, напоследък тя все повече започва да прилича на гръцката.
Ключови реформи като пенсионната и здравната бяха блокирани, бюджетът се разхлаби, правителството раздава или обещава да раздаде пари на всеки, който протестира, започва прехвърлянето на тежести върху частния сектор (здравните осигуровки), неефективността в държавния сектор по-скоро се насърчава. Всичко това представлява рецепта за бедствие от гръцки тип, предупреди Георги Ангелов, старши икономист на Институт „Отворено общество”. По думите му – оттук насетне бюджетът не може да си позволи никакви допълнителни разходи

Димитър Чобанов от УНСС и Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии смятат, че строителството на АЕЦ "Белене" е излишен разход. Всички приказки колко е необходима тази централа не са верни, тъй като през 2009 г. износът на електроенергия е бил 500 млн. лв. Така че тази инвестиция от 8 млрд. евро ще бъде под въпрос доста време, пресметна Чобанов. "Този проект няма бизнес план или пък планът не се показва. Не воже да се приеме тезата, че вече са вложени над 1 млрд. евро и затова проектът не може да бъде спрян", коментира Ганев.

Коментари


Публикуването е достъпно само след вход с facebook акаунта ви.