Бурна януарска нощ. Чело, опряно на прозореца, на петия етаж. Отдолу лампите мъждукат под пелена от дъжд. А улиците сякаш са изваяни от черно стъкло. Все едно гледате буря в аквариум. Досущ като красива змия. Или може би бурята ме бе хванала мен в аквариум, като хамстер. Мисля, че всичко това заслужава да има собствено име. А, уви, няма дума, която да описва красивата буря. Всъщност не, има - gluggaveour - на исландски, и означава "време в прозореца". Хубава дума. Има, разбира се, време, което е най-добре да гледате през прозореца. Друго нещо, друго усещане, за което няма дума, е онова странно прозрение, което ни обзема, когато осъзнаем, че всеки един, който случайно минава покрай нас, докато животът си тече неумолимо, всеки странник на улицата, всяка жена от летището, която никога повече няма да видим… и прозрението, че всички те имат също толкова голям и съществен живот като самите нас.