НИКОЛАЙ НЕДЕЛЧЕВ е основател и изпълнителен директор на най-голямата специализирана група за маркетингови комуникации в България - Publicis One, която скоро празнува 20. юбилей.

В една стара шега от рекламната индустрия се казва, че активите на всяка една рекламна фирма изчезват вечер, защото си отиват вкъщи, и сутрин отново се появяват на работното място. И макар и в полушеговит вид, това на практика е точно така. За сферата на маркетинговите комуникации това е самата истина. Хората са основният актив. Техният талант, компетенции, професионализъм. И именно човешкият капитал на една компания за маркетингови услуги я отличава от конкуренцията и предопределя нейния успех. Човешкият капитал плюс едно изключително важно нещо - лидерът или лидерите в една организация!
Но всъщност какво е лидерството и какво го отличава от мениджмънта? Има различни формулировки какво е лидерство и мениджмънт и каква е разликата между тях, но на мен ми харесва една от най-простите - лидерите си задават и отговарят на въпросите какво и защо, докато мениджърите си задават въпросите кога, кой и как. Друга проста формулировка на лидерството е способността да въздействаш и мотивираш членовете на един екип с цел постигане на общите цели. Разбира се, всичко това е безсмислено, ако тези цели не са плод на ясна визия. Добрите лидери знаят не само къде отиват, а и защо отиват там! И още нещо много важно за лидерите - всъщност не е важно какво те самите правят, а какво другите в една организация правят и постигат под тяхно въздействие. Това според мен трябва да бъде основният критерий, с който да се измерва приносът на всеки ръководител. Една организация, отдел, екип е проекция на лидерските умения и характер на човека, който ги води. Много е лесно да видиш нивото на ентусиазъм, професионализъм, енергията, която се влага, доверието и вярата в посоката на развитие на един отдел или фирма, за да разбереш всъщност какъв тип лидер я ръководи и въобще лидер ли е нейният ръководител...
Когато говоря за човешкия капитал, уместно е да спомена кои са моите три най-важни критерия при подбор на членовете на нашия екип. За мен това са ентусиазъм, позитивизъм и амбиция. Нека отделя малко място и обясня за всяка една от тези принципни ценности.
Ентусиазъм - всеки ден прекарваме минимум една трета от деня си на работното място. Да отделяш тази една трета от най-важния човешки актив - живота, без да си зареден с ентусиазъм и удовлетворение, е наказание. Или самонаказание в много случаи. И нищо според мен не оправдава една такава жертва или "саможертва". Всеки е свободен да намери мястото и хората, заради които се вдигаш от леглото сутрин и отиваш с удоволствие на работа. А липсата на желание и емоция личи. И то отдалече. И в много случаи - "ако не си зареден с ентусиазъм, ще бъдеш уволнен с ентусиазъм" (If you are not fired with enthusiasm, you will be fired with enthusiasm).
Позитивизъм е способността да виждаш положителната страна на несгодите и да ги възприемаш като школа, от която учиш уроци. Ние, българите, сме обладани от голяма доза негативизъм и песимизъм. Дали се дължи на историческото ни наследство, или черти на националния характер, не съм съвсем сигурен, но склонността към оплакване и черногледство е присъща за много от нас. Именно затова позитивизмът е едно от най-важните качества, които търся у хората, които желаят да станат част от нашия екип. Защото именно тази черта на характера в голяма степен според мен е "виновна" за развитието на индивидите. Да превръщаш грешките или несгодите в научени уроци, които те правят по-добър и в житейски, и в професионален план. Защото, както казва един знаменит треньор по баскетбол - Пат Райли: "Ако в баскетбола не ставаш по-добър, ти ставаш по-лош!". Така е в баскетбола, така е и в бизнеса и живота, човек трябва да се развива, а позитивната настройка е един от най-важните фактори за развитието.
Амбицията, както аз я разбирам, е личното виждане на всеки за неговото развитие. Къде иска да бъде след 3, 5, 10 години. Да си сложи тези цели и да ги следва и постига в личния си и професионалния път. И разбира се, не на всяка цена. Методите за постигане на целите са това, което отличава един кариерист от един професионално амбициозен човек. А когато един човек с амбиция, позитивизъм и ентусиазъм попадне в организация с такъв дух и по-важно - под ръководството на истински лидер, такъв с ясна визия, интуиция и способност да предава и зарежда с енергия, - се случва онази симбиоза, в която работата се превръща в удоволствие и часовете, прекарани в работна атмосфера - в усилвател за личностното и професионалното израстване.
И накрая, ефективните лидери не са родени такива. Те са "продукт" на своя житейски и професионален опит, на обема от знания, които са поели и филтрирали, на способността си да наблюдават и да слушат внимателно и най-вече да си задават въпроси от типа на какво и защо. Има различни лидерски стилове - харизматичен, трансформационен, прагматичен, - но ефективните лидери са именно тези, които могат да прилагат различните лидерски стилове в зависимост от ситуацията. Добрите лидери са тези, които могат да се адаптират - да дадеш свобода на хората, които имат ясни цели и могат да поемат тежестта на собствените си решения, да коучваш тези, на които им липсват умения или увереност, или да поставяш ясно формулирани задачи на тези, които имат нужда от супервизия.
Освен по действията на хората, които води, мисля си, че преценка за ролята и мащаба на един лидер може да се направи по очите на неговия екип. Ако в тях има оптимизъм, ентусиазъм и вяра, очевидно екипът му го подкрепя и с желание го следва дори в най-тежките моменти. Обратно, ако хората, на които най-много разчита, започнат да напускат, очевидно запасите на доверие и вяра в неговата визия и възможности са изчерпани. Истинският лидер трябва да бъде като фар за оптимизъм за своя екип!