ТЕОДОРА ПЕТКОВА започва кариерата си в банката, която в момента оглавява, като кредитен анализатор през 2002 г. Последователно преминава през различни позиции: старши мениджър на екипа за корпоративно кредитиране, директор на управление "Кредитен риск", директор на Международния център, главен риск директор

Подготвям се за това интервю като за шахматна партия – пробвам различни варианти. Само че нещо все ми убягва, защото не знам достатъчно за жената, която ще видя след малко. Успокоявам се, че това е нормално – години наред тя се занимава с риск мениджмънт и знае цената на всяка информация в повече. Всички усилия си заслужават - г-жа Теодора Петкова е начело на най-голямата банка в България. Тук съм обаче, защото освен банкера ме интересува и човекът... Една врата се отваря, време е за първия ход.

- Госпожо Петкова, тази година по покана на професор Барбара Щьотингер, декан на WU Executive Academy към Виенския университет по икономика, говорихте пред випускниците. Разбрах, че сте използвали цитати от „Питър Пан“. Как точно свързахте приказната история със света на бизнеса?
– Професор Барбара Щьотингер ме покани да говоря пред випуск 2019 на Global Executive MBA като човек, завършил с отличие тази програма преди 3 години и направил вече сериозна кариерна стъпка в своето развитие. Когато седнах да си мисля какво ще кажа, се запитах какво очакват да чуят от мен. Трябва ли да съм изключително сериозна, защото все още представата за главен изпълнителен директор е за доста възрастни хора, основно мъже, или бих могла да ги изненадам, като им разкажа нещо, което изобщо не очакват да чуят? И тъй като вкъщи всяка вечер четем приказки с моя син, си дадох сметка, че мога да използвам една от последните – „Питър Пан“.

– На колко години е вашият син и не беше ли по-лесно, вместо да му четете, да пуснете филмчето на „Уолт Дисни“?
– Синът ми се казва Александър и е на 6 години. Той е кръстен на моя баща и е всичко за мен. Ето защо времето, което прекарваме заедно, е безценно. Всяка вечер с Алекс четем и си разказваме. Слушам го как мисли и разбирам, че двамата с него по различен начин откриваме смисъла и мъдростта в детските приказки. В приказката за Питър Пан момчето, което е голям мечтател и никога не пораства, видях възможност да разкажа моята лична история през пет цитата от самата книга.
Първият подчертаваше, че всичко, от което имаме нужда, е вяра, доверие и вълшебен прах. Така обясних на випускниците във Виена момента – всеки го очаква като своя звезден миг, в който ставаш главен изпълнителен директор. Само че какво се случва, когато наследяваш много успешен предшественик – в моя случай г-н Левон Хампарцумян, който 18 години е ръководил банката по изключително успешен начин?
Това е голямо предизвикателство, защото разбираш, че си израснал в банката, познаваш всички в банката, обичаш банката, но тя вече ти изглежда по различен начин. И трябва да си дадеш време, за да видиш всички неща, които си мислил, че трябва да промениш, дали трябва да промениш точно по този начин, по който си смятал преди. А това е много важно, защото не можеш да си позволиш да сбъркаш още с първото нещо, което правиш като изпълнителен директор.
Затова първите 14 дни не можех да спя. Съмнявах се в себе си: „Тези хора правилно ли са ме избрали?“, „Аз дали не съм ги подвела, че мога да се справя?“, „Готова ли съм за такава роля?“... Но после започнах да се самоубеждавам: „Теодора, я се стегни! Имай повече доверие в себе си. Има ли нещо досега, с което да не си се справяла?“. Започнах даже да си го повтарям пред огледалото.

– Кой ви помогна в този момент?
– Това е момент, в който никой не може да ти помогне. Момент, в който се опитваш цялата тази несигурност в никакъв случай да не я показваш. Това е момент, в който не трябва да демонстрираш слабост дори и пред най-близките си хора вкъщи, защото си ги ангажирал и те да са съпричастни към промяната, която правиш. Време, в което трябва да си се пребориш със собствената си несигурност и сам да си вдъхнеш доверие.
Точно за това говорих във Виена, като използвах „Питър Пан“. Казах им, че ако се съмняваш, че можеш да летиш, никога не политаш. Разказах, че човек трябва да си направи баланс и равносметка още преди да поеме ролята на изпълнителен директор, за да разбере кои са важните неща за него.
Цитирах книгата на Тал Раз The CEO Next Door. В нея се разказва как обикновени хора стават изпълнителни директори и кои са тези характеристики, които ги правят готови за това. Всъщност опитах се да покажа колко е важно да си готов да вземаш решения. А това е едно от най-важните умения, които имам, благодарение на тези 17-18 години, прекарани като риск мениджър в УниКредит Булбанк. За да се справяш добре, трябва да се научиш да вземаш решения и да носиш отговорност за тях.

– Как точно вашият предишен опит ви помага сега?
– Когато си главен изпълнителен директор, големият проблем е, че започнеш ли твърде много да си несигурен, да се плашиш от своята сянка и да не смееш да вземаш решения, пречиш на цялата организация. Докато ние в „Риска“ сме научени – преценяваш ситуацията, използваш информацията, сондираш мнения и решаваш. Добро или лошо, в крайна сметка решението си е твое. Точно това правя и сега – чувам различните мнения, но за най-важните неща аз нося цялата отговорност с моето финално решение.

– Кога разбрахте, че сте новият главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк – в последния момент или знаехте предварително?
– Такава голяма организация като нашата трябва предварително да анонсира своите планове пред обществото, за да бъдат спокойни всички клиенти, че има планирана приемственост. Ето защо на 1 ноември 2018 г. ние излязохме с прессъобщение. Това се случи, след като предварително получихме одобрението на БНБ и 6 месеца преди г-н Хампарцумян да отстъпи своята роля и отговорности на мен.
Аз разбрах около месец преди това, че трябва да вляза в „спиралата на подбора“. Бях на курс в Европейския институт по управление на бизнеса (INSEAD) във Фонтенбло, Франция. В 6:40 сутринта ми се обади директорът на „Човешки ресурси“ за Централна и Източна Европа на УниКредит и каза: „Знам, че си на обучение, но тази вечер в 20:00 часа трябва да летиш за Виена, за да се видиш утре, петък, с г-н Вивалди. И не трябва да казваш на никого за този разговор“.
По това време г-н Карло Вивалди беше директор на Групата за Централна и Източна Европа. Бяха ми запазили билет за самолета и хотел във Виена. Пристигнах около 2 часа след полунощ и всичко беше ужасно стресиращо, защото нямаше кого да попитам какво се случва.

– Вие не предполагахте ли какво става?
– Имах очаквания, защото бях предупредена, че ми предстои следваща кариерна стъпка, но си мислех, че тя ще бъде по-различна – смятах, че ще ме изпратят някъде в чужбина. По това време знаех, че се освобождава мястото на главния риск директор на нашата банка в Румъния.
На сутринта се видяхме с г-н Вивалди, пихме кафе и той започна: „Ти знаеш ли защо си тук?“. А аз: „Понеже съм човек, който е безкрайно позитивен, предполагам, че е за нещо важно и хубаво!“. Той кимна: „Да, за нещо важно и хубаво е!“. Поговорихме още малко, той започна да търси нещо в чекмеджето си и изведнъж се облегна назад, погледна ме и каза: „Аз съм сигурен, че ти си правилният човек, който да наследи Левон“.
И аз вече не чувах нищо! Появи се шум в ушите ми, заля ме силно вълнение и само успях да кажа: „Моля?“. А г-н Вивалди: „Да, да, чу ме. Мисля, че ти си правилният човек и трябва да влезеш в спиралата на подбора. Трябва да минеш през всички интервюта“. Тогава не знаех, че ако приема, ме очакват три много сериозни интервюта, затова пък имах около 15 минути, в които обяснявах и обяснявах, защото не бях сигурна, че ще се справя... Накрая получих време до понеделник – тогава трябваше да кажа какво съм решила.

– На кого от вашите близки първа казахте за предложението?
– Веднага се обадих на бащата на Алекс – Валентин. Преди това, разбира се, му бях казала, че отивам на „тайна среща“. Знаеше и за свободната позиция в Румъния. Затова, когато вдигна телефона, започнах направо: „Оставаме в България!“. После му обясних всичко, а той ми каза, че това е възможност веднъж в живота, затова трябва да приема. Говорихме си много, след това взех самолета за София, а в понеделник сутринта по WhatsApp изпратих на г-н Вивалди една смешна моя рисунка, малка карикатура, заедно с обяснения защо мисля, че съм подходяща.


– Вашите преподаватели в Първа английска езикова гимназия твърдят, че сте имали „подчертан интерес към литературата и писането“. Защо се ориентирахте към икономиката?
– Много обичам литературата и писането. За това има сериозна причина – в продължение на 8-9 години участвах в Детския драматичен театър към Двореца на пионерите с ръководител Ники Априлов. Там не само разбрах значението на думите, но и колко е важна всяка отделна думичка. Научих се и на дисциплина, защото, когато другите деца бяха във ваканция, аз имах представления. Видях колко е важен всеки един човек в спектакъла, но също така се убедих, че на сцената има и по-талантливи от мен. Затова по-късно, когато трябваше да се готвя за приемните изпити в английската гимназия, ми беше по-лесно да се откажа от театралното студио.
После исках да съм неврохирург. Заради баща ми, той беше професор неврохирург. Майка ми също е доктор. Аз съм от семейство на лекари и бях сигурна, че ще съм страхотен неврохирург. И до ден днешен смятам така. Но това е може би единственият случай, в който моят баща твърдо каза „Не!“. Той най-добре знаеше, че това е много натоварваща професия. Смяташе, че тя не е за жена, и се страхуваше, че ако аз се захвана с нея, няма да имам време за личен живот. И понеже забраната беше от баща ми, който никога нищо не ми е забранявал, си дадох сметка, че той може би е прав. Затова реших да го послушам.  
След това, вече в английската гимназия, трябваше да избирам с какво да се занимавам в бъдеще. По това време започваше да се говори все по-усилено за пазарна икономика. Тази област даваше много нови възможности и точно това най-много ми хареса.   

– Според книгата „Принципи“ на Рей Дaлиo, директора на хеджфонда „Бруджуотър“, успехът и в бизнеса, и в живота зависи от отговора на един-единствен въпpoc: „Как дa paзбepa дали съм прав?“. Вие как проверявате дали сте права?
– Аз съм зодия Близнаци. Родена съм на 23 май, моят син – също. Има моменти, в които емоционално знам, че съм права, защото сърцето ме води. Тогава никой не може да ме убеди в нещо друго. Но има случаи, в които съм изключително рационална и тогава се вслушвам в мнението на моите колеги. Така че винаги се опитвам да балансирам – нещо, характерно за зодия Близнаци – между „емоционалното“ и „рационалното“. Нямам желанието винаги да съм права, искам да вземам правилните решения.

– Колко е важно във вашия бизнес да умееш да казваш „Не“?
– В нашия бизнес е изключително важно да можеш да казваш „Не“, но още по-важно е да умееш да го казваш навреме. Аз съм риск мениджър, а това е човек, който е научен да казва „Не“ и го прави най-често от всички останали в една банка.

– Това означава ли, че във всяка банка риск мениджърите са „лошите“?
– Не, това не е да си „лош“. Това е здравомислие, което идва с опита. Риск мениджърите са балансьорите между „Доброто“ и „Лошото“. Да казваш „Не“, понякога е положително, важно е това „Не“ да идва навреме и да е аргументирано. Имала съм много клиенти, които съм се опитвала да разубедя за тяхната бизнес идея, когато тя не е имала солидна основа.
Спомням си, че веднъж си тръгваше един господин, собственик на международна компания, когото бях убеждавала дълго, че идеята му не е добра. Буквално на изхода на офиса той се обърна и ми каза: „Не знам защо, но днес ужасно много ви мразя. Дано да сте права“. След време изпрати писмо, в което ни благодареше, че сме го накарали да премисли и да се откаже.

– В електронния форум на УниКредит Булбанк непрекъснато се препоръчват книги, при това художествени. Защо четенето тук е на такава почит?
– Забелязала съм, че компаниите, които оцеляват на пазара, са тези, които не спират да се развиват. Затова всяка организация, която се учи, развива и надгражда, е обречена да успее. Вярвам, че човек може да се учи непрекъснато и от всякъде, а художествената литература е само една от многото възможности. Затова тук се опитваме да стимулираме хората всеки ден да научават нови неща.

– Ако трябва да сготвите едно-единствено ястие за всичките си служители, кое ще е то?
– Трябва да се върна обратно към разговора ми във Виена с Карло Вивалди. Тогава, когато той ми обясни, че трябва да наследя Левон и да поема банката, между многото неща, които му казах, беше: „А също така не мога и да готвя!“. Наистина не мога да се конкурирам с г-н Хампарцумян в тази област. Той умее да готви страхотно, а аз – не... И все пак това, което ще зарадва всички, а аз ще мога да направя, без да се проваля, е сладолед с различни вкусове. Аз лично предпочитам ванилия, но ще направя всякакъв. Кой какъвто иска, защото всеки обича сладолед, нали? Пък може и да направя сорбе...

– Какво е да сте главен изпълнителен директор на най-голямата банка в България – вълшебна приказка, лична мисия или интересна работа?
– Последният цитат от „Питър Пан“, който казах на випускниците, беше, че тайната на щастието не е да обичаш това, което правиш, а да правиш това, което обичаш. Много е важно, когато избират какво да работят, искрено да им харесва работата.
При мен е точно така. Работя на прекрасно място, обичам това, което правя, и се опитвам да го върша по най-добрия начин. Вярвам, че съм в началото на вълнуващо пътуване, но нямам представа как ще завърши то. След 15 години например ще знам какво е било. И понеже много харесвам приказките и винаги съм с положителна нагласа, вярвам, че моята приказка ще има щастлив край.