Обществата ни започнаха да стават неуправляеми. Няма вече политическо решение, което да не се посреща с протести

Недоверието към институциите е достигнало до критично ниво. Появява се поредната епидемия. Как реагират гражданите? Блокират пътища, отказват да пускат медицинските експерти, а опозиционни партии яхват нещастието, твърдейки, че вирус няма и властите избиват животни, за да се забавляват. Друг сюжет. Измисля администрацията стратегия за детето. На бой се вдигат родители, опозиционери, религиозни фундаменталисти или просто превъзбудени интернет потребители, които обвиняват държавата, че се кани да отнема децата и да ги дава на норвежки хомосексуални двойки за осиновяване. По-рано подобна вълна се надигна срещу конвенция за борба с насилието срещу жени. Причината за недоверието към този документ, който в повечето европейски страни дори не забелязаха, граничеше с психическо разстройство – учителите щели да карат децата да си сменят пола.
Не става дума само за българска провинциалност. Президентът Макрон беше обругаван повече от шест месеца от „жълтите жилетки“, защото щял да продава Алзас на германците, а и се бил разбрал да прибере половин милион бежанци.