Евентуалното отлагане на влизането ни в банковия съюз и в ERM II няма да повлияе толкова репутационно „навън“, колкото „навътре“

Ефективността и стабилността на финансовата и в частност на банковата система е едно от съществените условия за икономическо развитие на всяка страна или общност като Европейския съюз. Тази аксиома се препотвърди именно по време на глобалната финансова криза от 2007-2008 г., което наложи нови и още по-строги мерки за контрол върху индикаторите за ефективност и стабилност.
В целия ЕС и особено в неговата Eврозона от 19 страни се наложи преустройство на наблюдението и контрола върху банковите системи на всяка от страните, което промени съдържателно както отношението към кандидатите за членство в Eврозоната, така и технологията на анализите и оценките, давани от ЕЦБ.

Много по-строго отпреди
Оставащите страни членки, които не са част от Eврозоната, но са сред присъединилите се към Съюза на по-късни етапи (2004-2013 г.), в момента на присъединяването си не са отговаряли на необходимите изисквания за членство в Еврозоната, но са поели ангажимент да се присъединят, когато го направят.