Американски студент
Всички колежи и университети в САЩ са платени. Таксата започва от 6 хил. долара на година в Американското висше образование е добре печелеща индустрия. Всяка година 5000 колежи и университети търсят клиенти, които да платят солено за техните услуги. Тази пазарно ориентирана система привлича талантливи хора от всички страни и създава едни от най-престижните университети в света.
Всички ученици, които искат да отидат в колеж, трябва да се явят на национален стандартизиран тест - САТ. Резултатът заедно със средната оценка от дипломата в гимназията са сред най-важните критерии за приема. Колкото е по-добра репутацията на един колеж, толкова повече кандидат-студенти привлича и толкова по-трудно се влиза. Най-важният въпрос за всеки завършил гимназия и за неговите родители освен представянето на теста е цената на обучението.
Всички колежи и университети в САЩ са платени, като таксата започва от 6 хил. долара на година в държавните и стига до повече от 40 хил. долара в частните. Тя включва действителните разходи за обучението. Освен тях студентите трябва да плащат за квартира и храна, като сумата зависи от колежа и града, в който се намира той. Това означава, че таксата, квартирата и храната достигнат между 20 и 70 хил. долара на година. Като се има предвид, че средният годишен доход в САЩ е около 50 хил. долара на домакинство, става ясно, че изпращането на дете в колеж е значително финансово изпитание.
Много неамериканци смятат, че само богатите могат да изучат децата си. Но това не е така. Всички колежи и университети, дори най-елитните и скъпите, предлагат финансова помощ и стипендии. Приемат се студенти с ниски доходи, но с високи резултати от САТ и с потенциал. На тях се предлага финансова помощ, която често е равна на цялата такса. Стипендиите зависят от успеха на студента в колежа, което оказва натиск за усърдно учене и активно участие в занятията. Освен това има редица програми на щатско и федерално ниво, които също осигуряват средства. И последно, студентите могат да получат заеми от държавата или от частни компании.
Доброто висше образование се цени много в САЩ. То е вход за добре платена работа и кариера. Поради тази причина родителите са склонни да спестяват години наред, за да могат да платят образованието на своите деца. Разходите за висше образование се считат за инвестиция в бъдещето.
Основният източник на приходи за всички колежи и университети е таксата. Това означава, че студентите се третират като клиенти, техните желания са най-важни, всеки каприз се задоволява веднага.
Освен на таксата държавните университети разчитат на финансиране от щата и на федерални субсидии. Това ги прави частично зависими от държавния бюджет. В периоди на рецесия федералните фондове често търпят драстични съкращения, което принуждава университетите да вземат трудни решения - временно освобождаване на преподаватели, замразяване на заплати, приемане на повече студенти и увеличаване на таксите. В резултат на това качеството на образованието спада заради препълнените класове, преподавателският състав се претоварва и цели факултети се затварят или се сливат. Това е една от причините, поради които държавните университети пропадат надолу в класациите и не присъстват сред първите 20 най-добри висши учебни заведения в САЩ.
Друг основен източник на финансиране на колежите и университетите са дарителските фондове, създадени от спомоществователи и бивши студенти. Харвардският университет има най-големия дарителски фонд, който в момента е около 30 млрд. долара (за сравнение през 2010 г. БВП на България е 36 млрд. евро). Във всеки колеж има няколко служби, които това работят - увеличават дарителския фонд. Самият фонд се управлява от екип финансови професионалисти, които инвестират парите в различни активи. Сериозна група служители през целия ден се обаждат на бивши възпитаници на университета, за да ги молят за дарения и спонсорство. Една от основните функции на президента на университета е да се среща с милионери и да осигурява дарения.
И наистина, хората в САЩ на драго сърце подкрепят финансово колежите и университетите, които са завършили, защото вярват, че тяхната алма матер е причината за успеха им. Всяка година университетите организират срещи с бивши възпитаници, на които идват те и техните семейства, за да се срещнат със състуденти и да видят сами успеха на своето учебно заведение. Голям стимул за бившите възпитаници да направят дарения е желанието им да оставят следа в университета. Когато те са щедри, получават честта сгради, библиотеки, общежития, лекционни зали да носят тяхното име. Те получават специални покани за университетските събития, а децата и внуците им се приемат с предимство.
Макар тази култура на работа с бивши възпитаници да е като цяло чужда на повечето български университети, освен на някои частни, важно е да споменем, че невинаги е било така. В действителност щедрото дарение на Христо и Евлоги Георгиеви, което е финансирало създаването на първия български университет - Софийския, в далечната 1888 г., не е било по-различно по същество от дарението на Лилиан Станфорд при основаването на Станфордския университет три години по-късно.
За да се отличава от останалите, всеки колеж и университет има свои собствени цветове и символи, традиции и клубове. Футболният, бейзболният или баскетболният отбор са важна маркетингова стратегия. Както е при фонда с даренията, с отбора постоянно работи посветен екип от професионални треньори, чиято единствена цел е победа на другите колежи. Американците са ревностни почитатели на спорта и всеки отбор има верни последователи - настоящи студенти, родители, възпитаници на същия университет, местни фенове. А ако е много успешен, има почитатели сред цялата нация. При успех на отбора треньорът получава заплата от милиони долари и така се превръща в най-добре платения човек в целия университет. Когато един отбор отбележи няколко поредни победи, молбите от кандидат-студенти рязко се увеличават.
Заради високата цена на обучението една от основните цели на завършилите е да успеят да си намерят добре платена работа. Колкото по-престижен е университетът, толкова по-големи са шансовете. Всеки колеж и университет има кариерен център, който предлага съвети, помага с материали за кандидатстване за работа и организира тренировъчни интервюта. Всеки семестър се провежда голямо изложение на работодатели, където представителите на компании, правителствени агенции и други организации се срещат със заинтересовани млади хора, провеждат интервюта с тях за стаж или за работа и рекламират своите работодатели. Освен това университетите канят свои бивши студенти да правят презентации. Така се осигурява достъп на студентите до мрежата от бивши възпитаници, които могат да дадат съвети и препоръки.
Колежът е важен период за младите американци, защото това е техният първи опит за самостоятелен живот. За разлика от европейските университети, в американските студентите живеят задължително в кампус, дори да са от същия град. Администрацията се опитва да създава среда, която да е привлекателна за студентите. По тази причина университетите не пестят пари за построяването на нови общежития, центрове за отдих с големи басейни и фитнес салони, привлекателни закусвални, които сервират избрани ястия за всички вкусове. Родителите, които планират да изпратят детето си в определен колеж, получават покана да разгледат лично кампуса. За безопасността на студентите се грижат патрулиращи полицейски служители.
Много от характеристиките на американската система за висше образование не са приложими в България. Но има няколко принципа, които могат да бъдат полезни за подобряването на финансирането и качеството на образованието. Държавните университети трябва постепенно да намалят своята зависимост от бюджета и да потърсят алтернативни източници на приходи. Това ще им позволи да смекчат шока от намаляването на субсидиите по време на криза. Освен това образованието, което завършва с бакалавърска степен, трябва да стане по-малко специализирано. Вместо да се опитват да подготвят студентите за конкретна професия и те после да се оплакват, че не са успели да си намерят работа по специалността, преподавателите трябва да научат студентите да мислят и да анализират и да представят своите заключения в устна и писмена форма. Тези способности ще направят студентите по-лесно приспособими към постоянно променящия се трудов пазар. И в крайна сметка по-успешни при намирането на работа.
И накрая, всеки университет трябва да се опита да изгради мрежа от свои бивши възпитаници, която да издигне престижа на институцията, да насърчи финансовите инвестиции в бъдещето и да засили неговата идентичност и традиции. държавните и стига до повече от 40 хил. в частните
